Приятелите заедно с Учителя слизаха от Витоша. До Учителя върви Катя Грива. Изведнъж отзад става суматоха. Някой паднал. Учителят се спира и пита: „Кой е паднал? Какво е станало?" Катя се обръща към Учителя и казва: „Брат Симеон е паднал и си е навехнал крака." И показва как е паднал и как си е изкривил крака. А Катя нищо не вижда, нито знае. След малко идват приятелите от горе, казват: „Симеон падна, но не се удари много. Само си понавехна крака." Катя не може да разбере как е казала тя самата това. Важното е, Учителят запитва, а от Невидимия свят отговарят чрез Катя на Неговия въпрос. Ние сме скачени за Невидимия свят с невидими жици и връзки. Ние сме среда за Невидимия свят и той работи с нас, така както за нас е среда земята и всичко що расте по нея и което ни заобикаля. Връзки живи, но невидими, по които протича живота на Цялото.
