3. ЛЕТУВАНИЯТА С БРАТСТВОТО

Особено чувство на разбирателство и взаимопомощ цареше между всички хора от Братството в Ямбол. Лятно време се качвахме да летуваме на Бакъджиците в Стара планина. И върхът се казваше така. На върха опъвахме палатки и стояхме там по 10-на дни. По-долу, в подножието му има манастир - „Свети Спас". Децата ходехме често там. Местността беше много красива, обрасла с люляци и смрадлика. И досега усещам ароматите им. Сутрин посрещахме изгревите на слънцето на върха. Незабравими останаха спомените ми за преживяванията ни сред братските хора и на планината, и в Ямбол. Хората се подкрепяха взаимно и материално, и духовно, живееха много задружно и сплотено. Съборите на Братството бяха най-големите ни празници, както и рожденият ден на Учителя. Неповторими остават спомените за съборните дни.

Родителите ми разказваха как са се изкачвали за съборните дни на Рила с тежки раници и с мене на гърба на татко, върху раницата му. Но освен това в ръцете си те, както и всички, които се качвали този ден с тях наедно, носели по няколко тухли, кой колкото може да носи. Така се събирал материалът за постойката на първата хижа на езерата. Много се радваха на изградената хижа, на чешмата, на изворите, на пътеките - на всичко! Там животът им беше още повече задушевен и братски, много повече, отколкото долу.

От разговорите между родителите ми разбирах какво уважение, любов и благодарност изпитваха те, а и всички наши близки към Учителя, как благоговееха пред Неговото величие и скромност. Той ги бе научил посредством беседите си на любов и уважение към хората, към природата, към животните, към собствените им органи - „удовете ни", както ги наричаше той, а също така на чисто хранене, на скромност и простота в отношенията им и на духовна (вътрешна) чистота. Баща ни с удоволствие раздаваше мед и плодове - всичко, каквото произвеждахме и беше готов да подпомогне всеки, който се намираше в нужда. Разбрах, че срещата му с Учителя е била най-голямата радост и щастие в живота му. Той беше твърд и деспотичен по дух, но тази среща беше облагородила характера му и той се носеше с уважение и внимание към добрата ми дребничка и отрудена майка, която често страдаше от главоболие. Научавах също как Учителят е помагал на много хора от Братството из цяла България, как е излекувал деца и възрастни в критично състояние, често от далечно разстояние със своята мисъл, с жест или с добра поощрителна дума.