1. ЗАКЪСНЯЛАТА СРЕЩА

Събка Атанасова

Родена съм на 6.02.1915 година в град Карнобад. В Братството влязох много късно. Първо повярвахме в Бога чрез едно духовно изцеление на втория ми баща. Разболя се много тежко и не искаха въобще да го лекуват, защото казаха, че няма да оживее. Обаче в селото се появиха там, където живееха те, две семейства евангелисти и майка ми ме изпрати да отида да видя събират ли се, какво правят и да ги повикам да дойдат да се молят за баща ми, че е болен. Отидох, много ми хареса. То аз от малка само духовни работи ме теглеха. Поканих ги и те казаха, че в неделя ще дойдат братя от едно друго село, ще дойдат да се молят. Дойдоха, молихме се всички коленичили, болният коленичи по средата, всички го наобиколиха и както при Христа полагаха ръце. Положиха всички ръце, то и при Учителя нали изтичат енергии от пръстите Му. И баща ми получи моментално изцеление. Оздравя. Страдаше от бъбреци, месеци наред само с картофи го хранехме. Веднага поиска, зеле беше готвила майка ми, да яде зеле. Наяде се и къде отидоха болките от тези бъбреци? От този момент той вече не спомена да го болят. И така цялото семейство повярвахме в Бога. Обаче душата ми търсеше нещо по-велико. Не ме задоволяваше тяхното. Те бяха петдесятници. Много въпроси оставаха открити пред мене, не можех да си ги обясня, търсеше душата ми. Когато впоследствие се преместих тук в София до нас живееше една Пехливанчева, зъботехничка или зъболекарка. Тя ходеше всяка сутрин на Изгрева на Паневритмия и на беседа неделен ден. Всяка сутрин тя отиваше на Паневритмия и след това отиваше на работа. Тогава нямаше превозно средство. Пеш, през гората, но нищо не ги спираше. Аз се заинтересувах и тази, която стана причина да дойда в София, ми каза: „Хайде, аз ще те заведа да видиш Дънов." Един неделен ден дойдохме на Паневритмия, гледахме, докато тя свърши. Много ми хареса. Учителят, като че в Неговото лице видях Христа. С такова благоговение съм го гледала и така съм го почувствала. Погледите ни се срещнаха и аз исках след Паневритмията да отидем в салона да слушаме беседа. А тя, тази от петдесятната църква, бивша учителка, се опъна: „А, ще отидем на Дънов глупостите да слушаме!" И не ми даде. И така минаха години. Аз не отидох тогава. Минах през много болести, страдания и накрая се запознах със сестра Ганка Парлапанова и сестра Марийка - шивачката, на Веска леля й. Те ми даваха редовно беседи да чета. И така аз намерих онова, което търсеше душата ми. Напълно бях удовлетворена, напълно ми се изясниха много работи окултни и така аз бях престанала да ходя вече в петдесятната църква.

17.12.1985 г.

Диктува: Вяра Христова, а записа сестра Събка Атанасова