37. РАНИЦАТА С БЕСЕДИТЕ

Друго, което знам от сестра Надка за сестра Веска Козарева е, че била много третирана в Братството. Веднъж Учителят й наредил да носи беседи в публичните домове. Станало й много неудобно как ще се осмели да влезе там. Но нали Учителят нарежда, задачата трябва да се изпълни. Когато отивала, наблюдавала как мъжете се отнасяли към леките жени, които влизат в тези домове с пренебрежение. А като гледали нея с раницата на гърба, без да са знаели какво носи, по лицата им се изписвало огромно страхопочитание.

Друг път, пак по нареждане на Учителя трябвало да занесе на друго място пълна раница с беседи. Било е зимно време и снегът е бил доста натрупал. Както вървяла, изведнъж пропада в една дупка и затъва до кръста с раницата. Огледала се, нямало никой наоколо. Започнала горещо да се моли: „Учителю, моля Ви, помогнете ми да излеза от това положение заради раницата с беседите." Не след дълго очакване, се появява един войник, който я измъква от дупката. Тя благодарила на Учителя чрез войника за спасението на раницата с беседите и продължила пътя си.