29. О, ДОМ НА РАДОСТ

Спомням си пак с радост и същевременно с мъка, когато брат Лазар идваше при сестра Лидия Аладжем да нотират песните на нейното пиано. Текст и мелодия са лично негови. И двамата изпитваха горчива мъка относно песента му „О, дом на радост", посветена на Изгревския салон, разрушен от братята комунисти. В същото време си спомних за двете рождени сестри Люба и Драга Михайлови, които са отишли на Изгрева и са помолили работниците, разрушаващи Салона, да влезат за малко вътре да го погледнат. Но те им отказали категорично. Сестрите започнали да плачат, гладели с ръце стените на Салона и ги целували, и от тази тяхна постъпка се разплакали самите работници, които за последно им разрешили да влязат за последно в любимия „Дом - Салон". Така и брат Лазар със сърдечна болка е написал и композирал тази своя песен „О, дом на радост". Сега, като го гледам на снимката заедно със съпругата му, сестра Маринка, си спомням с каква признателност и благодарност се изразяваше за нея, че била чисто, старо, необработено злато. Тя самата ми е разправяла за безкористната си помощ и участие в кухнята на Изгрева. Един път, когато е занесла топла питка на Учителя, една сестра Му казала: „Учителю, сестра Маринка донесе тази хубава топла питка." Учителят й отговорил: „На Изгрева има много Маринки, затова ще кажеш - Маринка Лазарица я донесе." В дома на брат Лазар и сестра Маринка се състояха прекрасни срещи с братята и сестрите в забраненото тогава време. Само за Учителя се говореше. Свиреше се само Неговата музика. Пееха се само Неговите песни и братските. Брат Лазар често пътуваше из провинцията да събира най-различни цветя за градината на Учителя. Заедно със съпругата си сестра Маринка от сутрин до вечер я поливаха и обработваха. Външни хора като се отбиваха, казваха: „Тези дъновисти как естествено и красиво си поддържат мястото."