26. ЗОРКОТО ОКО ВИНАГИ БДИ

Лично за себе си брат Лазар Опев ми е разказвал как една сутрин се успал и закъснял за беседа. Колебаел се дали да тръгне, защото времето доста напреднало, пък си и помислил: „Е, Учителят тъкмо за мене ли ще се сети, че ме няма, кой съм аз, та да му направи впечатление, че липсвам в салона? Реших да не ходя на беседа и дърпам юргана да се завия през глава. Изведнъж се яви главата на Учителя, който право в моите очи гледа. Аз се уплаших, не разбрах как съм скочил от леглото, кога съм се облякъл и кога съм се явил в салона на беседа. Разбрах, че където и да се намираме, Учителят ни вижда и чете мислите ни."