II. Видимият Бог на Живота

19. СЪБОРЪТ И ОТПУСКАТА

Лично от брат Жечо Панайотов съм чула негова опитност от събора в Търново. Не си спомням коя година е било. Съборът трябвало да продължи десет дена, обаче той нямал отпуска за толкова дни. По тоя повод се обърнал към Учителя със съжалението, че трябва да си тръгне. За негово учудване Учителят му казал да остане, че това ще се уреди. При това положение той останал през цялото време и се успокоил.

Когато се върнал на работното си място, му направило много силно впечатление, че никой от колегите му не го попитал дори къде е бил през тия десет дни.