17. ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА СВЕТА КЪМ БРАТСТВОТО

Веднъж отидох при сестра Наталия, където заварих брат Пантелей Карапетров, който разказа един случай. Бил някога песимистично настроен и в отчаянието си отива за съвет при Учителя. Изкачвайки плахо стъпалата към стаята на Учителя, тъкмо посегнал да почука на вратата и тя се отворила, и Учителят застанал пред него. „Какво има?" - запитал Учителят. Обезнадежден и отчаян, братът попитал: „Учителю, ща стане ли човек от мен?" Учителят твърдо отговорил: „Ще стане!" С пълна вяра и голяма радост Пантелей си тръгнал към къщи.

Друг път бил отишъл в Централна поща, служебно. Дочува две пощенски служителки като разговарят за братята и сестрите на Изгрева. Той е възмутен от отрицателните изказвания на служителките. В момента, казва той, бях облечен елегантно с един хубав костюм от английски плат, приличах на истински лорд. Приближих се при тях, привлякох погледа им с външния си вид и ги запитах: „Вие откъде сте чували тия неща за братята и сестрите?" - „Такива слухове се носят в обществото." Тогава той им казал: „Ами аз съм от тези хора и така, както ме виждате, приличам ли на такъв, за какъвто имате представа от слуховете?" Те се смутиха и почтително се извиниха.