15. КОИТО СЕ ОБИЧАТ, ТЕ СЕ СЪРДЯТ

В младите си години като учителка през една ваканция, сестра Наталия идва при Учителя. Но нали животът й на село бил непосилно труден, и тя като едно чисто дете си дава свобода на недоволството от положението, в което се намира. През цялото време на пътуването си до София все се карала на ум с Учителя. Пристигайки на Изгрева, Той я посреща бащински топло и нежно, от което тя се засрамила, но нали била откровена, Му казала: „Учителю, аз през целия път Ви се карах, а Вие така хубаво ме посрещате." А Учителят отговорил: „Е-е, те които се обичат, така се сърдят."

Друг път Наталия се била поизлегнала на два стола на полянката, като сложила двете си ръце под главата и пеела песента „Аз мога да любя." В това време Учителят минавал край нея, но тя не го забелязала. Обаче той с мисълта си й дръпнал главата и тя Го видяла, като забелязала тънката Му усмивка на устата, без Той да се обърне към нея. На другата сутрин в салона на беседа след молитва наредил да изпеят същата песен, „Аз мога да любя".