От 25 ноември 1943 г. почти всеки ден отивахме с Учителя на Витоша. Стигнахме до горичката, над село Симеоново. На 10 януари 1944 г. прекарахме нощта в селска къща. Сутринта към 9 и половина часа Учителят каза: „Не си правете илюзии, иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва". Учителят беше сериозен, замислен, тъжен. И наистина същия ден на обед стана голямото нападение над София. Вечерта второто, още по-голямо. А на сутринта 11. януари 1944 г. Учителят пожела да напуснем София изаминахме за Мърчаево.
