9. ПАРИТЕ НА ПАША

Г.П.: И така значи аз бях свободна и когато Христов ми каза: „Ти не можеш да вземеш Паша. Тя не може да остане в жилището си. Значи остава аз да я взема при себе си, но ти ще ни гледаш." И аз отидох там, на Лозенец. В.К.: Там имаше вече квартира? Г.П.: Той вече имаше гарсониера. В.К.: Той купи, от чии пари купи? С негови пари. Г.П.: Гарсониерата ли? Че пари на Паша не е имало у него. В.К.: С негови пари. Г.П.: Пари на Паша, когато тя свършваше вече, щеше да му остави. Не знам, пък щеше ли? Пък тя беше с акъла си. Тя можеше да ги раздаде. Тя имаше племенници, както им раздаде. В.К.: Аз съм чувал, че от продажбата на къщата на Паша на ул. „Карл Шведски" остана една сума от 10-15 хиляди лева и тази сума е била дадена да се купи някакъв апартамент и вие сте я гледали за тази работа. Г.П.: Ха-ха-ха-ха, че аз си имам жилище, бе. Ха-ха-ха-ха. Чувай ти. Аз отидох по стечение нагоре. В.К.: Ясно, разбрах. Г.П.: По заповед отгоре, ще ви го кажа после. Аз после го разбрах. Пашината къща се продаде не за 15 и не знам колко хиляди, а се продаде за 11 хиляди лева. Паша ми даде пет хиляди лева да ги внеса, за да мога да ги тегля, когато трябва. Тя не може това да върши. Другите пари останаха в нея и тя ги стопанисваше. Къде, на кого, как, това беше нейна работа. Аз не се месех в нейните материални неща. Толкоз. Това е истината. А дойде един да пита Христов: „Абе Христов, ами Паша продаде къщата, ами парите?" В.К.: Хе-хе-хе-хе. Г.П.: А пък Христов каза: „Абе защо дойдохте сега да питате къде са парите от къщата? Защо не дойдохте да питате как живяха двете сестри с 40 лева пенсия на Аня?" В К.: 40 лева пенсия? Г.П.: 40 лева пенсия на Аня, как живяха двете сестри и кой им помагаше? Кой им даваше нужното? Що тогава не дойдохте да попитате, а сега сте дошли да питате къде са парите на Паша? Връзките не са случайни и не са прекъснати. Това е продължение от миналото. И вероятно и за бъдещето. Не може да бъде другояче. В.К.: Значи аз така разбирам. Паша оставя 5 хиляди лева, с които вие се грижите за бита й, другите 6 хиляди лева, тя разполага с тях, а тази гарсониера на Христов, той си я купил. Г.П.: Той си я купил, човекът и я изплащаше. Паша се прехвърли при него да живее. И си я изплащаше по 15 лева на месец. И Паша отива да живее при него в неговото жилище. В.К.: Аз смятах, че Паша го е купила онова жилище на Христов. Г.П.: Нищо подобно. Паша не е имала пари. Откъде ще има Паша пари? В.К.: Ясно. Г.П.: Живее с Аня, с 40 лева, на Аня пенсията беше толкова. В.К.: Много малко. Г.П.: Колкото и да бяха, значи по 20 лева на двете, колкото аз давах тука в къщи по 20 лева. Който й даде - брат Боев. А брат Боев има, когато нашите приятели дадат нещо за обща каса. В.К.: Да. Г.П.: Това бяха източниците на Паша. А с нейното широко сърце, с винаги сложената маса, може да си представите какво е било. Не е, дума да не става да я упреквам в нещо. Сега смятам, че с туй доста изчерпахме въобще въпросите. Може да се явят нови. В.К.: Да. Г.П.: А трябваше да ви кажа и това, че Паша се обърна тука към нейните племенници. Племеннички имаше тя тука. В.К.: По чия линия? Г.П.: По майчина линия. По майчина линия. Никоя не дойде. Племеннички. А после ми се разсърдиха, особено едната. Ще ви кажа и как, и защо. Аз ги каня. Всяка година Паша й чествуваме деня на заминаването. Тя вече прави 17 години. На десетата година им казвам: „Елате!" Другите щяха да дойдат, ама едната, която върти работите, тя не дойде. А една от тях беше само, и тя не на пряката й братовчедка дъщеря, ами на втората братовчедка. Втора братовчедка, тази от Германчевите. Тя можеше да я гледа, нямаше семейство. Имаше син, можеше да го остави и т.н. Не се съгласиха хората, бе! Не се съгласиха да я гледат и нямаше да я догледат, защото не знам кой щеше да бъде този, който без погнуса можеше да я окъпи и да я избърши. Тя страдаше от сърце, тя се поду като мехур, тя на две пъти, мисля така. Леглото беше постлано с найлон. Такова изхождане, урина. Заля цялата кухня, голяма кухня на Христов с линолеум покрита. Той беше един чистник, пък и апартаментът нов, и аз с парцала и легена трябваше да обера урината да я събера. Урината да я събера. Не знам дали някой от тях би повторил на другия ден да дойде. Толкова ви казвам. Толкова. Както и да е. В.К.: Тези племеннички бяха по линията на нейната майка. Г.П.: Да. В.К.: И чии са тези деца? На нейната майка на сестра й, на брат й? Г.П.: Майка й имаше две сестри. Казах ви, едната беше „тьотя Лиза", женена за професор Шишманов, а другата беше „тьотя Льоля". Чувала съм й само името, защото тьотя Льоля е женена за чичо Михал, а чичо Михал като наражда много деца и избягва, и ги оставя, и Пашини вземат момчетата, а пък двете момичета отиват у Шишманови. Момчетата израстват и се разпиляват насам-натам, пет момчета, а тези двете момичета, Дора и Пеня, остават тука, оженват се добре и имат по една дъщеря. В.К.: Значи тези племенници, които се раждат. Г.П.: Да, те са на преките й братовчедки. А освен това, тя има Пашини още една братовчедка, втора братовчедка. Тя има три дъщери. Три дъщери има и едната от тях беше свободна. Но нито една не се съгласи да я вземе. „Тьотя Льоля", тя навсякъде направи опит и хубаво го е направила, да не би да кажат, че... „А, ние щяхме да я гледаме, ама виж Гена се настани." То нито едното е вярно, нито другото е вярно. Сега, вие видяхте, че аз съм, мен ме освободи небето да отида там. Аз иначе какво щях да правя? Нали мъжът ми ще тръгне подире ми? Нали ще викне и милицията? Къде се намирам аз? Зарязала, дала си и къщата. Ние пари имаме, тя къде е тръгнала да печели? Пък и за печалба ли съм отишла? В.К.: Ха-ха-ха- ха. Добре. Г.П.: Та оставете това. В.К.:Понеже мъжът ви ви освобождава, почва на самоиздръжка тук. След това той не ревнуваше ли? Къде отиваше? Какво правеше? Г.П.: Не. Той ме знаеше къде съм. В.К.: Живее при Паша. Г.П.: Ама той ме знае. Той ми знае връзките с Паша. В.К.: Не ревнуваше, че отивате да я гледате. Г.П.: Не че за ревност. Че не може да преодолее моите задължения. Обаче след случая с Паша и с Христов, аз станах известна като болногледачка. И почнаха да ме викат наши хора, там. там, там. Те не можаха и никой не е разбрал, че аз отидох там по стечение, по нареждане. В.К.: Ясно, да. Г.П.: По нареждане. Че аз не съм болногледачка. По професия и по стремеж съм друга. Че съвсем друго нещо съм и така беше. Сега, ако смятате, че други въпроси могат да възникнат и възникват, задавайте! В.К.: Значи те решиха, че вие нали сте си зарязали професията, зарязали и вече имате име на болногледачка. Г.П.: Ама аз бях вече пенсионер. В.К.: Значи вие може да станете отлична болногледачка на Изгрева. Г.П.: Да. В.К.: Ха-ха-ха. Да. Понеже споменахте, нали, че на всяка годишнина тържествен обед правите. Г.П.: Всяка година. В.К.: Тя на коя дата си замина? Г.П.: 12 февруари. В.К.: Когато си заминава Паша. Г.П.: Да. В.К.: Тя си заминава. Г.П.: 1972 година. В.К.:А тя беше родена 1887 година. Г.П.: Месец не знам, но те са се кръщавали по руски. В какъв смисъл? Дават името на новороденото, съобразно деня в който се е родило, кой светец е тогава. Та тя е родена някъде октомври месец, към света Параскева, Петковден. В.К.: Значи по стария календар. Г.П.: Татък е някъде. Аня е при Анинден - декември, Надя, пак е септември. В.К.: Значи Паша около Петковден - Параскева. Г.П.: Татък, да. В.К.: Значи така откривате месеца. Г.П.: Та те така са се кръщавали. Аз пропуснах да ви кажа и за друга една личност. Когато умира бащата на Пашини, Паша е била на шест месеца, Аня е била на две години и половина, Надя е била четири-пет години. Значи такива са били. Сега дали? Не ще да е било веднага, защото майката няма да си даде детето, но поизраства Надя, идва дядя Христофор. Дядя Христофор е брат на Петър, на бащата на Паша. Свещеник от Русия. Не знам датата, не знам, но знам, че бащата е бил руснак. Значи руснак ще е бил и брат му, какъв ще бъде. Дядя Христофор. И той, за да помогне на вдовицата, предлага да вземе Надя, най-голямата. Той да й даде образование. И я взема и тоя свещеник, в кавички, не взема детето в дома си, като свое дете да го отгледа, ами го праща в един интернат на духовни служители, църковни служители. На децата на църковни служители. И Надя там се чувства зле. В чужда среда, като сираче. Съобщава тука, значи тя вече е могла да пише и майката отива, и си взема детето. Та това е пък картината на дядя Христофор. И тез работи сега възникват, ама знаете ли как отдалеч? Щото аз съм ги чула някога и викам: „Ами дядя Христофор?" Ха-ха-ха-ха. В.К.: Ха-ха- ха-ха, дядя Христофор. Г.П.: Това е дядя Христофор. В.К.: Какво извращение на нравите. Така. Г.П.: Аз имам много работа. Бързам. Снощи ми се обадиха, ще ви се види чудно...