Веднъж Учителя рече: „Аз и на двете Ложи ще им дам такъв обед и ще им говоря тъй, както никой през вековете не им е говорил. И ще видят те кой е Мировия Учител."
През 1944 г. когато руснаците дойдоха на Изгрева, с военните си униформи и ботуши поискаха да им се отпусне салона за тяхна забава, като дадоха уверения, че това ще бъде за последен път. Изпращат сестра Мара Парушева при Учителя, да Му предаде тяхното желание. Учителят не е доволен, но разрешава. След малко Той казва: „Този народ ще познае има ли Бог или няма!"
После пак дойдоха и пак искат салона за представление. Учителят мълчи. Сестрата изпратена с поръчение Го моли настоятелно. Учителят накрая каза: „Има два начина един народ да познае Бога. Единия - като се моли, другия като страда. Те избраха втория." След това Учителят разрешава за втори път да им се даде салона за забава. И си я направиха с руски песни, танци и казачоци.
