НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

21. ЕДИН НЕНАДМИНАТ ВРЪХ

Паша Теодорова ТОМ 13
Алтернативен линк

21. ЕДИН НЕНАДМИНАТ ВРЪХ


Преди 99 години се роди дете в света, което по тогавашному нарекоха Петър, което значи камък, основа на живота, а по-късно носител на любовта.


Роди се дете като всички деца, но не беше така. То излъчваше светлина, а пред него се виеше малко трицветно знаме: с бледорозов цвят, златистожълт и син като цвета на истината. Растеше детето, но и знамето се увеличаваше, огъваше се и се развяваше нашироко и нависоко в простора, обгръщаше цялото човечество, а най-малко цялата земя. Порасна то и сочеше пътя на човечеството към вечния живот, към Великия Творец на вселената.


Роди се той на земята, но и нас роди. Видяхме го ние като бременна жена, като многодетна майка, като майка на безброй деца от различни епохи и нации, с различна култура и възпитание. Донесе той на хората живот и то преизобилно, даде им безброй методи, закони и правила, с които да запазят този живот от крадеца, който не иде освен да открадне, заколи и погуби.


И тук той не спря. Проникна дълбоко в сърцето, направи там безболезнена операция и вкара в него топлите лъчи на животворното слънце и лъчите на жизнения елексир. Пое каменното сърце и го превърна чрез магически формули в плътско и работеше плътското сърце да превърне в духовно.


И днес ние смело казваме за него: Ако не беше дошъл и не беше ни говорил, грях не щяхме да имаме, но сега за греховете си извинение нямаме.


И тук той не спря. Отвори затворения от вековете мозък, очисти всички клетки от натрупалия се прах, вкара в тях необятна светлина, освети всички кътчета на мозъка, вкара там светлината на новото знание и мъдрост. И пак ние смело казваме: Тръст смазана той не пречупи и кандило замъждяло не загаси. Със светлината на новото знание той превърна искрата на това кандило в пламъче, пламъчето в пламък и пламъкът във фар, който осветява пътя на всички пътници в бурното житейско море.


Един Ненадминат връх бе.


Много върхове видяхме, високи и ниски, един от друг по-красиви, но всички огрени от една или друга страна, но Ненадминатият връх бе осветен от всички страни с необикновено силна, ослепителна светлина. И не знаем какво да кажем днес: връх ли бе, глава ли бе, която постоянно лъчеизпуска, свети и озарява целия свят.


Един Ненадминат връх бе.


12 юли 1963 година.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ