III. ПИСМА НА СТЕФАН ТОШЕВ ДО УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ

Русе, 25.02.1919 г.

Уважаемий Учителю,

Вий ни учите да даваме простор в себе си на възвишените идеи и да съдействуваме на добрите начинания. Да се стараем за създаването на благоприятни условия за пръскането на Евангелска виделина, за да може тя по- лесно да достигне до отзивчивите души, готови да я възприемат. Ето защо аз намирам за необходимо да споделя с Вас една своя идея. И ако Вий я одобрите, аз Ви моля да дадете Вашето благословение за нейното реализиране.

От опит зная какви разсадници на идеи представляват книгите, как чрез тях авторът говори на душата, как умът е възбуден, за да направи усилия и разбере идеите на автора, как сърцето вибрира в унисон с чувствата, които авторът пръска било чрез своето слово или чрез онова на своите герои. Но особено голямо е влиянието на книгите над душите в днешно време, когато техният брой нарастна тъй много и когато всички четат.

Та у мене се зароди идеята да се направят усилия, за да се създаде една по-богата литература по окултизма, мистицизма, теософията и пр. на български език, та да можем да видим един по-голям брой интелигентни сили сторонници на духовното движение между нашия народ, който чрез тези носители на духовната култура да бъде по-нашироко заквасен за духовен живот. За целта аз смятам да се образува един комитет от 6-10 души, който да се ангажира да намери средства, сътрудници, преводачи и да оделотвори тази идея. Тези мои мисли аз съобщих първоначално на приятеля С. М. Дренски от с. Кръвеник. Той ми съобщи, че подарява 5000лева за казаната цел. След това аз споделих тази идея с брата Б. Боев, като му съобщих и лицата, от които смятам да се състои комитета и че предварително ще подирим Вашето съгласие и благословение. Аз бях му посочил следните лица, освен двама ни: братята Зурков, Стоян Русев, Русчев и Захари Желев. Боев ми писа да поканим към тях и Толев. Аз нямам нищо против това. Може да поканим и Ст. Белев. Ако някой от тях откаже, ще ги заменим с други. Но нашият избор, както и целият план подлежи на одобрение от Вас. Смятаме да открием една негласна подписка между приятелите и съчувствениците на Делото за образуване основния капитал на фонда. На първо време комитетът ще дава само преводи, след време ще започне издаваненето на списание, а по-после, когато нарастне капиталът, ще се отделят суми за подпомагане бедни работници, проповедници, носители на духовни идеи из разните кътчета на България.

Преди да съобщим на горепосочените лица и ги поканим за съработници в тази работа, нека чуем Вашето авторитетно за нас слово по тази работа: както за нейната навременност, за основите, на които трябва да се основе, тъй и за лицата, които да бъдат впрегнати за организирането й.

Приемете моите сърдечни поздрави и отлични към Вас почитания.

Ваш предан:

Ст. Тошев

5.09.1924 г.

Любезний Учителю!

Както знаете, моята практика от ред години е да не отнемам и аз част от скъпото Ви време с мои писма. Но днес реших да направя едно изключение.

На първо място искам да Ви съобщя, че от няколко дена аз съм наново член на Севлиевския, окр. съд. Това стана по моето желание и по благоволението на Господа и с Ваше съдействие. Това мое преместване беше необходимо най- вече за тъща ми, която беше останала съвсем сама тук, а е вече стара и болнава...

Второ. Аз Ви моля да ми дадете тълкувание на следния сън, който сънувах на 31.07 заранта на разсъмване.

Аз заедно с приятели от Търново отиваме на търн. гара да Ви посрещаме. Вий слязохте и водихте за в града един едър, угоен овен, когото здраво държахте за рогата. Аз Ви придружавах, а приятелите от Търново не ги видях повече. По едно време Вий изтървахте овена, който през всичкото време се джасаше, лудуваше, и след това Вий и аз почнахме да го гоним. Аз го улових и го хванах здраво за рогата и почнах да го водя. Вий ми казахте: Дай го на мене, аз пак да го водя, да не би ти да го отървеш. А аз не Ви го дадох и Ви казах: Не се безпокойте, Учителю, аз няма да го отърва, защото го държа много здраво. И след това Ви разправих, че моя покоен баща е обладавал такава сила, че когато е хванел и най-силния и луд вол само за единия рог, той вече не е можел да се отърве от ръката му. И че тази своя сила той е опазил до 70-годишната си възраст. (Покойният ми баща се е занимавал между другото и с джамбазлък.)

С това исках да Ви кажа, че аз съм син на баща, който е обладавал такава сила. И след това Вий се съгласихте аз да водя овена и двама продължихме пътя си...

След това аз се събудих. Беше почнало да се зазорява.

Дали този сън не означава, че ми е определено да участвувам в Делото на Учителя?

Трето. Драги Учителю, аз зная какви горчивини сте изпитали досега и продължавате да изпитвате в службата на Великото Дело, предимно от лъжебратя. Но аз зная тъй също, че всички истински братя и сестри, Ваши ученици Ви съчувствуват и скъпо ценят жертвите, които сте направили и правите за Делото и за нас лично. И аз вярвам, че предаността към Вас и Делото, на което Вий служите на макар малцина от Вашите ученици и ученички, ще продължава да Ви вдъхновява и Вий ще намерите у себе си достатъчно сила и желание да изкарате докрай почнатото в България Дело!...

Вярно е, че истински преданите и верни Ваши и на Делото физически стоят малко настрана, те не обичат да се увират, да нахалничат, но Вий ги знаете, Вий ги чувствувате. И когато някои слабости кръстосват около Вас, Вий ще си спомняте, че имате сили в дълбокия тил и това ще Ви ободрява!

Искам да Ви цитирам прояви на такава преданост из едно писмо, което получих в края на м.м. от сестра Юстинка Халачева: „Брат, още се намирам под впечатлението на тази чудна разходка, придружена с толкова приключения, но пък толкова приятна, че струва ми се спомените за нея никога няма да се заличат.''

Приемете моите сърдечни поздрави.

Ваш предан:

Ст. Тошев