39. ТЕСНИЙ ПЪТ

Текст и музика Стефан Тошев

Прилагам моята песен „Тесний път" с нотите и някои мои коментарии към текста. Прочетете си от Новия завет ония цитати, които съм сложил в началото на песента и към някои от куплетите и ще се убедитe, че текстът е в хармония с учението на Христа и Учителя. Желателно е нашите приятели да заучат мелодията (тя е лесна) и да си пеят тази песен.

Гр. Севлиево

Юли 1960 година.

Понеже песента стана със 17 куплета, припевът да не се пее след всеки куплет, а да се изпява след всеки три куплета - в края на 1, 4, 7, 10 и 13 и 17 куплет.

Постарал съм се в тази песен да вложа важни принципи на духовното учение. А и мелодията лесно се заучава.

Който свикне да пее тази песен или отделни куплети от нея, някои от изразите в песента често се явяват в съзнанието му, той ще си тананика или ще се вживява в тях. И така неговото съзнание ще бъде предпазено: да не проникват низши, отрицателни мисли в него.

Гр. Севлиево

25 юли 1964 година.

ТЕСНИЙ ПЪТ

(Еванг. Матея, 7:13-14 и Лука, 13:23-24)

(Откровение 3 глава)

1. Два пътя има пред нас:
„Тесен" и „широк";
но с различен резултат,
кой ще избереш?

Припев: Смел подвиг към Духа
е „Тесният път".
Чудна радост внася той
в наш'те души.

2. Не е лесен „Тесний път",
но той е велик.
От Небето ни канят
В него да вървим.

3. С усилие се взема
Царството Божие:
които се насилят,
те го грабнуват.

4. Този „Път" е Божествен,
в Правда се расте.
Той ни носи щастие,
дава вход в Небе.

5. Който влезе в този „Път"
става „ученик".
Той се бори и расте
с кредит от Небе.

6. Да следваме в този „Път"
Небето прати
Любезния Учител -
Той ни просвети.

7. Високият идеал
Той ни завеща:
към него да се стремим
и да победим.

8. Високият идеал
е голям магнит.
Чрез него ние летим
Горе, по-горе.

9. Христос нали ни каза:
Виделината
Да не е тъмнина нам
а Идеал наш.

10. Всичките Учители
търсели души,
през всичките векове -
жадни да растат.

11. Наш'те славни водачи,
Белите братя,
Чрез този „Път" са добили
Мъдрост и Любов.

12. Те са за нас образец
и пример велик.
Аз за себе си избрах
С радост „Тесний път".

13. Чрез деветтях блаженства
Христос ни кани:
да се подвизаваме
и да победим.

14. Плодовете на Духа:
Любов, Радост, Мир,
Благост, Милост и Вяра
с подвиг идват в нас.

15. Ето що казва Духът:
Който победи -
величие го чака
в храма на Бога.

16. Което сте сторили
на моя малък брат,
на Мене сте го сторили.
Елате при Мен!

17. Ние, „учениците"
все жадуваме
в този славен Божи Път
да се утвърдим

Забележка: В припева „Тесният Път“ се редува със „Светлият Път“ и с „Божият Път“.

ПОЯСНЕНИЯ НА НЯКОЛКО РЕДА ОТ ПЕСЕНТА „ТЕСНИЯТ ПЪТ“

А. От четвъртия куплет.

1.„В ПРАВДА СЕ РАСТЕ“ (давам цитат от книгата „Към новата култура“ – статии от Учителя):

„Дето няма Правда, няма Любов, физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви любовта на земята, непременно трябва да има правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната любов изисква абсолютна правда. И само човек, който е просветнал в правдата, може да възприеме Божествената Любов.“ Затова Исус Христос казва: „Търсете Божията Правда.“

2.„ТОЙ НИ НОСИ ЩАСТИЕ"

а/ Из беседа „Пътят на добрите постижения" от 28.08.1930 г.: „Няма човек, който е вървял по Божия Път и да не му върви добре... Някой ще каже: Моята работа не върви. Това си има причини."

б/ Ев. Матея 6:31 и 33: „Недейте се грижи и не думайте: Какво ще ядем или какво ще пием, или какво ще облечем... Но търсете първом Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се придаде (ще го имате)".

в/ Прочетете си Исая 65:12-14,16 и 24: ..."ето рабите ми ще възклицават от сърдечно веселие, а вий ще пищите от сърдечна болка. И преди да Ме призоват те, Аз ще задоволявам нуждите им... "

3.„ДАВА ВХОД В НЕБЕ"

Човек е безсмъртен само потенциално, по възможности да стане такъв. Не всички хора са станали безсмъртни, нито ще станат. Безсмъртието е в Духа. То се добива чрез новораждането. (Ев. Йоан 3:5). Човек става безсмъртен чак когато се разцъфтят намиращите се у него в семенно състояние висши духовни, умствени и волеви сили. Затова човек трябва постоянно да се стреми и да работи над себе си - да се подвизава. А това се постига само чрез любовта, чрез живот на подвизи, на жертви от любов и чрез предана любов към Бога. Само така се достига до Царството Божие в нас." (Лука 17:21). Затова нека пеем с чувства песента „Тесний път" и тя ще ни въздействува магически!

Догдето е достигнал в развитието си човек на земята, на същото поле ще се намери и след своята земна смърт и с такива същества ще общува. Добием ли от тука висшия живот, след смъртта си ще влезем в общество на ангели и светии и ще имаме наслади от висша музика и поезия, от небесна мъдрост и в нова, Божествена наука и работа - от любов към по-малките по прогрес души, да се подигнат.

А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!... Защото те са дали гърба си на тъмните сили да ги яздят и да им служат...

Б. От деветия куплет.

(Прочети си Матея 5:48 и 6:23: „Ако виделината в тебе е тъмнина, то колко голяма е тъмнината!")

Мисълта на Христа е: туй, което човек носи в съзнанието си, като морален кодекс за ръководство в живота си: неща, принципи, които той трябва да осъществява, да прилага в проявите си, като счита, че така той е прогресивен човек, идеалист, а не материалист, груб егоист, който не признава морал и следва по разума на турската грубо егоистична пословица в живота си: „Ачколсун бижарине." И Христос слага въпроса: това вътрешно ръководство на човека, виделина ли е или тъмнина?

Но човекът трябва да не изпуска изпредвид, че никой човек не достига в проявите си да осъществи напълно туй, което за него е образец, идеален живот, желание на душата му. В най-добрия случай той едва се приближава до тази своя цел, а в своето всекидневие той е далеч от нея. И постоянно търпи разочарования, констатира, че той още не е това, което желае да бъде.

Но ако образецът, идеалът на даден човек за висш, за по-добър живот е сам по себе си отрицание на истинския висш живот, или далеч от него; такъв човешки идеал Христос нарича „тъмнина", като го съпоставя с „Високия Идеал", който Христос нарича „Виделина в нас", който е прицелна точка за стремеж, за осъществяване от човека, който в земния си живот е призван да се стреми към развой на своите заложби, с които се е родил - да разработва „талантите", които Господаря на живота му е дал при раждането му - да ги сложи в обръщение, в развитие, да ги увеличи. Затова Небето от памти века е слагало пред земния човек, чрез своите пратеници - Учители, пророци и вдъхновени поети правила и норми за живот, които в своята съвокупност се наричат „Виделината", „Високия Идеал". И са го приканвали да ги прегърне за свое ръководно начало в живота си, като станат „ученици на Учителя" (докато чрез „Новораждането" се събуди и стане у човека активен вътрешения Учител, Духът, който безспирно ще продължи делото на вънкашния Учител, който поучава под ръководството на Духа, на Христа - единствения Учител), който ще ги учи и обучава: как до най- високия процент да могат да осъществят в себе си този „Висок Идеал", като се има предвид, че никога „ученикът" не може да осъществи, да приложи стопроцентово „Високия Идеал" или това, което е за него Идеал за живота, норма за ръководство в живота. (А освен виделината, ще остане известен процент тъмнина в него.) Ето защо Христос (а също и нашият Учител) апелира: Човешкият идеал не трябва да бъде нещо низшо, което не заслужава да бъде „идеал" и което Христос нарича „тъмнина", а да приеме за свое ръководство „Виделината", „Високия Идеал". (Прочети си Матея 5:48). Може ли да се счита например, за морал, за ръководно правило това, което мнозина днес поддържат: „Чуждото не вземам, но и от моето не давам." Това граничи с груб егоизъм, който избива в кражба, измама, плътоугодничество и пр. То значи: мисля само за себе си, и другите не ме интересуват, макар да са в нужда, да са нещастни. Това е отрицание на идеята за човешкото братство, за любовта към ближния, възвестяване на небесните пратеници. „Виделината" у такъв човек не е ли фалш, не е ли тъмнина? Такива хора са се родили с „един талант", но и него заравят в земята! И ще отговарят за това. Мнозина преспиват съвестта си и се изкарват добри, защото не били вършили престъпления: „Не съм убил никого, не съм крал, никому не съм запалил къщата." А че жената на съседа му е болна на легло и нямат пари за мляко и лекарства; че децата му нямат здрави обуща и топли дрехи през зимата, него не го интересува - макар да го знае. Той си казва: „Аз не съм им длъжен!" Такива хора не искат да разберат, че добър е този, който прави добро, а не този, който не прави зло. Повечето хора не вършат престъпления от страх - да не понесат санкциите на закона. А Христос нали каза: Не тези, които викат „Господи, Господи" ще влязат в Небесното Царство, а които вършат волята на Отца ми. (А тази воля е любов към Бога и ближния!)

Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот. В Откровението четем Духът да казва: Бъди горещ или студен, но не хладък; бъди сладък или горчив, но не блудкав, защото ще те избълвам из устата си!

Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг път им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие. И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си.

А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11.

Няколко месеца след написването на тази песен намерих, че в сб. „Поучаваше ги“ на стр. 39 Учителят е казал следното за „Тесния път“:

1.„Този път е Божествен.“

2.„Христос го нарича Тесния Път.“

3.„Тесен е, но величествен."

Стефан А. Тошев 19.11.1959 г.