НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

17. СРЕЩА С ХРИСТА

Борис Николов ТОМ 2
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='font-size: 24px;'><span style='color: #4B0082'>17. Среща с Христа </span></span></p> <br /> <br /> <span style=''>В онези години, Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки, туряше основанията на Братството и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас естествено, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставаше в квартирата на брат Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че тази вечер, когато била определена братската вечеря имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров посетил това събрание. А времето е есенно, ръми дъждец, мокро, кално, народа се връща след събранието и в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето. Хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечатление, приближил се до него и го пита: „Ти къде така ходиш?" Човекът отговорил: „Ходя където ме Господ изпрати!" На Пеню този отговор харесал. Той му казва: „Ами би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: „Ще дойда!" Тръгват двамата, пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смей да покани човека вътре, жена му е голяма противница, прави сцени, вика, кара се. Пеню казва: „Почакай малко тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща, носи един чифт обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: „Обуй се сега!" Човекът се обува, благодари и си тръгва.</span><br /> <br /> <span style=''>Пеню бърза за братската вечеря. Като влиза, всички са вече насядали и Учителят е там. Пеню разправя за срещата си с човека. Учителят казва: „Това беше Христос!" Пеню се удря по челото. „Христос ли? Аз да срещна Христа и да не Го позная?" Хуква веднага навън да търси човека. Цял час се губи из хората, ходи из града - на тук, на там, между навалицата, човекът го нема. Връща се отчаян. Учителят казва: „Българите до там са дошли, да дадат на Христа едни кърпени обуща и едни вълнени чорапи."</span><br /> <br /> <span style=''>Години по-късно Учителят даде обяснение на този случай така: „Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят."</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ