8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Сега ще ви кажа нещо накратко за раговора ни със Стоян Михайловски.

Това беше през месец октомври 1914 г. По покана на софийското студентско християнско дружество, Стоян Михайловски изнесе сказка в най- голямата аудитория N 45 на Софийския университет на тема, че Исус Христос е проповядвал идеи за преобразуване на живота и за щастие на човечеството. И че тези Негови идеи никога няма да остареят.

Аудиторията бе препълнена със студенти, студентки и граждани. Михайловски говори около час и половина. Като свърши, аз поисках да ми се даде думата. Михайловски се обърна към мене с думите: „Какво искаш, младежо?" Аз му отговорих, че искам да му задам няколко въпроса и във връзка с неговите отговори да се изкажа и аз. Михайловски каза: „Тука аз говоря професорски. Ако на някого от слушателите ми нещо не му е ясно, да дойде в дома ми, там аз ще му поясня!" Аз му отговорих, че ще отида в дома му. И си седнах на мястото.

Стоян Михайловски нямаше деца и имаше осиновен син, Коста Саев, мой състудент - юрист и също член на студентското християнско дружество. Той ми обеща, че ще ми съобщи датата и часа, когато Михайловски ще ме приеме на разговор. Бях приет след вечеря, около средата на месец ноември същата година. Сварих в дома на Михайловски освен него, съпругата му и синът му и една французойка - поетеса, около 40-годишна. След кратък предварителен разговор. Михайловски ме запита: „Какви въпроси искаше да ми зададеш след сказката ми?" Аз почнах: По убеждение и аз съм като Вас християнин, но мене не ме задоволяват учението на догматиката на църквите и на църковните теоретици, на това догматично християнско учение. Аз съм по убеждение теософ - окултист и през призмата на тази философия разглеждам учението на Исуса Христа, Когото признавам за Миров Учител и Спасител и за неповторима личност в историята на земното човечество. Аз съм убеден, че Исус Христос е проповядвал сред еврейския народ едно популярно учение, в което не е излагал дълбочините на Божественото учение, на което Той е бил носител. А че тези „дълбочини" Той е излагал само на достойните, на тези, които се наричали Негови „ученици". Те не са били малцина. Част от тях, 12 са му сътрудничили в изпълнение на Неговата проповедническа дейност в Йерусалим и по градовете и селата на Юдея. Това дълбоко учение Исус Христос е наричал „Тайните на Царството Божие". И до днес тези „тайни" само отчасти са известни на църковните християни и даже на църковните теоретици и владиците на църквите, да не говоря за поповете, които аз считам, че в болшинството си са груби кариеристи, които почти изключително се интересуват за пълнене на джобовете си, а твърде малко - за Делото на Христа. Та, първи въпрос, който щях да Ви задам, беше: Вярвате ли, че Христос е учил двойно учение: популярно и тайно, което теософите наричат езотерично.

Михайловски започна: „Младежо, аз теософия и окултизъм не съм изучавал, защото не ги считам за християнство, а за източни, индийски, египетски учения, които признават, че човешките души се прераждат и прочие." Французойката го прекъсна и му заговори на френски. Разбрах, че му каза да ме изслуша търпеливо, защото въпросът ми и обясненията, които ще дам по него, заслужават внимание. Намеси се госпожата на Михайловски и я помоли да говори на български, защото въпросите интересуват както нея, така и сина им. Фрацузойката добави: „Аз имам на френски важни съчинения по теософия и окултизъм. И съм запозната с принципиалните учения на тази философия. Намирам, че има голяма логика и издържана аргументация в ученията й. Нека изслушаме Тошев - да ни каже защо приема, че Христос е имал и „Тайно езотерично учение", което е изяснявал и излагал само на „ученицйте" си и че пред народа Той е говорил за това учение прикрито, недоизяснено, популярно."

Тогава аз започнах: Аз нося със себе си „Новият завет" и моля да имате търпение да Ви цитирам няколко места от Евангелията, върху които аз искам да обоснова моята вяра в езотеричното християнство. Разбира се, налага ми се да бъда кратък, защото ако река да се аргументирам обширно, нужни са ми доста часове. Казах, че своето „Тайно учение" Исус Христос го е наричал „Тайните на Царството Божие". Централата ядка на Христовото учение е развоят на човека, или по-точно на „същинския човек". Да разгърнем Евангелието на Лука и да прочетем например в 13 гл. стихове 18-21. Христос оприличава Царството Божие на нещо динамично, което подлежи на растене, на развой: „Зърно синапово", „квас" и пр. И в Лука, 17 глава, четем, че Исус Христос обяснява, че това Царство Божие не е нещо външно: човешка организация, човешка общност или държава но че Царството Божие няма да дойде с изглеждане. Царството Божие вътре във вас е. И че Христос стои на становището, че да се въдвори, да се развие Царството Божие в човека, е нужна работа над себе си, нужни са усилия, нужно е „подвизаване". В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който извежда в Живота и малцина са ония, които ги намерват."

В Евангелието на Матея, 6:25-33 Исус Христос разглежда въпроса за Царството Божие и от друга гледна точка, като го свързва очевидно с преди малко казаните от Него Слова: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Вашият Небесен Отец." (Записани в последния стих 48 от петата глава на същото Евангелие.) Той успокоява тези, които станат „ученици на Свещенния, Тесния Път", че за тези, които са влюбени в Идеала: изработване с копнеж, поставяне на този въпрос на първо място в живота си: да засияе в техния душевен мир, в сърцето, ума и волята им Царството Божие - Божественият Дух да се проявява в тях в Любов, Мъдрост и Истина; че за такива человеци Небесният Отец има специален промисъл: Те трябва да бъдат спокойни, да не живеят с грижите на невярващите, за които е чужд Идеала за Царството Божие. Господ Христос изрично казва: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Но първом търсете Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се прибави, ще ви се даде."

От гореказаното за духовно прозорливия е ясно, че мислъта на Христа е: Човек е призван да прави героични усилия, да се подвизава (от думата „подвиг"), за да се развият в него ония скрити заложби: образът и подобието Божие, които стоят като Идеал пред човека, за да се издига по стълбата към духовното съвършенство, наречено от Христа Царство Божие. Защо Христос е употребил този израз? - Защото „Царят" (Божият Дух) след новораждането на човека живее в душата на човека, която става негов храм. Не е ли ясно, че Исус Христос с няколко израза, предназначени да будят мисъл у слушателите Му, които са отивали при Него, за да чуят словата на новия Пророк, на Месия, е начертал пътя за спасението на човека чрез влюбване в един висок Идеал и за копнеж по него; чрез усилия, чрез силен стремеж, защото прицелната точка - съвършенството - се намира на един висок връх! Исус Христос е сложил редица въпроси пред своите слушатели недоизяснени. Но според Него, казаното от Него е било достатъчно да раздвижи умовете, сърцата и душите на „търсещите". И те по вътрешен път да прозрат Истината. Защо Христос съветваше учениците си, да не разкриват Божественото Учение безразборно на всички? - Защото между хората от тълпата Негови слушатели е имало хора, които се намират под влиянието на сатанински духове, които Христос назовава „свини" и „псета" и за които Христос казва, че са родени от дявола. (Прочети Матея, 7:6, Йоан 8:44 и 19:1-3.) А че действително Исус Христос е учил два вида учения: едно популярно за народа, за широките маси, които са се тълпели при Него, да чуят какво учение учи прогласеният за Месия, което Той е изразявал или чрез притчи, или направо, но без да обяснява дъблокия смисъл на казаното. И второ едно учение, което Христос нарича „Тайните на Царството Божие" (езотерично християнство) - това е ясно от следните цитати из Евангелията:

1. В Матея, 13:10-12 четем: „И пристъпиха учениците и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им рече: Защото на вас е дадено да познаете „Тайните на Царството Божие", а на тях не е дадено. Защото който има, ще му се даде и ще му се преумножи... "

2. В Лука, 8:10 четем: „Вам е дадено да познаете „Тайните на Царството Божие", а на другите се проповядва с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не разумяват." (М.Б.: Т.е. още не са подготвени, не са назрели за Божествената Мъдрост - прочети Евреем 5:12-14.)

3. А в Евангелието на Марко, 4:10-11 четем: „И когато остана насаме, онези, които бяха около Него с дванадесетте (М.Б.: Освен дванадесетте Исус Христос е имал и втори кръг ученици, още седемдесет), попитаха Го за притчите. И каза им: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи." (Бл. Т.: Следват още мотивирани изказвания до средата на 103 стр., 1962 г. III, т.е. още три машинописни страници.)

Като завърших дотук изложеното, аз се извиних пред Михайловски и другите за дългото си говорене и казах, че ако имат към мене някои въпроси, аз ще им отговоря с удоволствие. И ако господин Михайловски желае да ми направи някои възражения, аз ще го изслушам с внимание и уважение и ще му отговоря. Иначе аз съм готов да си отида. Тогава Стоян Михаиловски ме похвали, че така прилежно съм изучавал Евангелията и Апостолските послания и добави: „Ти няма да си отидеш. Сега ще пием чай, ще се почерпим и ще си поприказваме приятелски." И другите се присъединиха към неговата покана. И аз останах в дома на Стоян Михаиловски още два часа, прекарани в приятни разговори. Между разговора ни, аз направих няколко комплимента на Михаиловски за дарбите му, за неговия смел, борчески характер и за заслугите му към българския народ.

През месец август 1938 г. дойдоха да присъствуват на Събора на Обществото ни „Бяло Братство" в София около 12 сестри и братя от Балтийските страни (Литва, Естония и Латвия) и една сестра рускиня Кидалова (библиотекарка в Белградската библотека - Югославия), да видят Учителя и да чуят Словото Му. Разбрах, че тези сестри и братя заявили, че ще почнат да изучават български език, за да могат да четат и изучават Словото на Учителя в оригинал. Аз се запознах с тях и им подарих по един екземпляр от книгата си „Вечните Истини". През зимата на 1938/1939 г. получих от сестра Кидалова две писма. В едното от тях тя ми пише, че нейният приятел и сънародник, д-р Александър Асеев, като прегледал книгата ми „Вечните Истини" пожелал да я има. И ако му я изпратя, в замяна той ще ми изпрати излезлите два номера от издаваната от него „Библиотека сборника Окултизъм и Йога." Получих неговите две книги. Когато в България ще има свободен печат за религиозна литература, тези две книги заслужават да бъдат преведени и издадени на български.

(М.Б.: Писано в 1962 г.)