Една вечер Учителят поглежда към светлините на града и казва: „Всичко ще бъде пометено. Ще остане само едно чисто сърце и един светъл ум".
Дойдоха бомбардировките и те пометоха София. Народът избяга по селата. След време се върнахме и града бе възстановен от разрушенията. Сега чакаме да се сбъдне второто: „Чисто сърце и светъл ум?" Някой непременно ще го дочакат, защото това са думи на Учителя.
