НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО

АПРИЛ 1922 ГОДИНА ТОМ 12
Алтернативен линк

АПРИЛ 1922 ГОДИНА


Чете се: FIR - FUR - FEN TAO BE AUMEN


ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО


БРАТСТВО


На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното:

Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божестве­ното, се отстранява от класа.
Който един път не направи урока си, се отстранява от класа.
        Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причината, която го е задържала, за да не дойде, да не посети класа. Важ­ността на причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си е вън от класа
Който два пъти не дойде на урок (без важни, неотложни причини) ще се отстрани от класа.
Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете стра­ни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.
Който идва тук от любов да идва, без принуда.
Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на пос­тъпките си.
Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.
Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покоря­ва, слуша и изпълнява думите на Учителя.
Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъствува на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.
Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно - Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в класа нито вън от класа нагрубява някого.
Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта.
Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, дока­то не го обработи, докато това знание не стане негово.
Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позво­лява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.
Задачите, които се дават на ученика трябва да се изпълняват без съм­нение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.
Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.
Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към [...]. Послушанието трябва да идва от съзнанието.
    Ученикът трябва да слуша и изпълнява и да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си.
                Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си, с него всичко е свършено. Ако Учителят простъпи и най-малкия Бо­жествен закон и с него всичко е свършено.
Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да пос­тигне.
    Главната задача на ученика е да реализира любовта към Бога, т.е. Любов­та към всички.
Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки.  
    „Стани, тръгни, направи - навреме!" - това е закона на природата.
На ученика не се позволява да говори празни думи.
Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен  
    Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото иска.
                Който иска да флиртува - вън от класа!
                Който ревнува - вън от класа!
                Ученикът е чист, честен, покорен.
                Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използуват.
Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към ко­ето се стреми непрестанно.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ