Втори ден

Празникът на Любовта

23 септември 1924 г, вторник

Изгрев

([1] Мика*)

Прочетохме по три правила от тетрадката „Свещени думи от Учителя към ученика."

5 часа след обяд. Отлично време. Слънце.

Петте - с Учителя между борчетата. Учителят прочете Молитвата за Све­щената Чистота. Отче Наш
Целунахме на Учителя ръка по реда на Добродетелите - П.П. Л.М. М.Е. Д.С. и.С.[2]

Вечеряхме с Учителя: Топла вода. Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.

(* След това почнахме яденето: вряла вода. Картофена супица с магдано- зец. Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.)

Трети ден

Празникът на Мъдростта

24 септември 1924 г, сряда

Изгрев

Отлично време. Слънце!

Втори разговор с Учителя:

ПОСЛУШАНИЕ

(Сотирка и Савка)

Другите ги няма? Ще се учите на точност.

- Учителю, говорете ни за послушанието.

- Любовта не страда. Любов като имаш, там влиза и един елемент на Мъдрост. Тя схваща и прилага.

Послушание подразбира да слушаш само един мъдър човек, който може да ти придаде нещо. Послушанието се отнася [до лицето, което иска да учи.] Ученикът може да слуша един мъдрец.

([3] - Тъкмо за това послушание аз питам.)

- При Учителя като отиваш, ти трябва да се установиш. Ако искаш, опи­тай Го по-напред, не отивай тъй на вяра. Иди да опиташ както при един извор. И Писанието казва: „Опитайте Ме, че Съм благ." Няма да вярваш на хората каквото казват, но онова, което сам разбереш.

фиг.1    фиг. 2

Не се стреми да угодиш на един човек. [вж. фиг. 1.] Да му угодиш, то значи да задоволиш един негов каприз. Защото главата му - О, е надолу. Той не е [вж. фиг. 2] - с главата нагоре, т.е. О да е горе.

В послушанието, значи, ще се освободиш от непослушанието, ще се изпразниш от всички противоречия. Защо­то, тази буква - „П" значи буква, която обработва, развива нещата. Запример ученикът как добива знание? Чрез (*слушане. А послушание - чрез изпълнението.)* Знание се до­бива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Профе­сорът дава един опит в лабораторията, казва: „Има един та­къв опит, тъй и тъй се прави." Но това е само знание. Опитът трябва да се изпълни тъй, както е даден в задачата - това е послушание. Пък ако има погрешки, ще се коригират посте­пенно.

Някои хора използуват известни слабости. Някой каз­ва: „Ти защо не разсъждаваш? Повел си се по ума му!" Така е. Не трябва да се водиш по чуждия ум. Но ако този, който ти говори, ти говори за един принцип, който е общ не само за един, за два, но за всички умове? Ще знаете: Щом прилагаме един принцип за Мъдростта или Истината или Любовта, то е за всички. Запример, услужваш на едно дете, то плаче. Не е за плача, плачът е само един сигнал - аз да зная, че трябва да приложа принципа. Онова, което ме кара, то е онзи принцип - да помогна.

Ученикът трябва да бъде като една пъпка, набрала се тъй - не може да се пукне, но напрежение има отвътре. А щом дойде светлината, тя отвори тази черупка. Отвътре трябва да има напрежение! Но ако светлината не дойде, тя не може да се отвори. Както взривното вещество - то е само едната половина, трябва и запалка - тогава ще се яви гигантската сила. У ученика всичко трябва да е готово, че като дойде Учителят, да стане правилно отваряне. А взривът показва едно неестествено състояние на веществото. Взривовете се дължат на неразумни сили. Пък когато нещо се разтваря, показва, че има хармония в него и там не може да стане никаква пакост. Когато[4], във взрива всякога става пакост. С взривове си служат само учениците на Черната ложа. Светските хо­ра работят чрез внушение, подпушване. Някой каже тъй: „Ти тъй ако вървиш, аз ще те убия!" Това е един маниер на света. След туй дойде другата тактика, казва ти: „Ти си много умен човек." И единият, и другият метод имат за цел да те отклонят от пътя. Един казва на друг: „Ела при нас, говори се истината." Другият казва: „Не бъди толкова краен." Те не знаят, че в Истината няма никак­ва крайност.

Ученикът не може да бъде ученик, ако не е послушен. И то, послушен на един мъдър Учител. Защото, ако той слуша и няма учител, той се излага на опасност.

Послушанието следва слушането. И тогава у ученика има един морален елемент, убедил се е, че туй нещо може да се приложи. Духовен елемент има вече в него.

ПОСЛУШАНИЕ

„П" е закон за цъфване; „О" е условие; „С" е закон на промени физичес­ки, въображение - закон на Месечината: пълни се и се празни. „Л" е движение нагоре. Този ъгъл показва стремеж на силите нагоре. „У", това е вече човекът, който трябва да се движи. „Ш" е материалния свят, значи послушен си, слизаш във физическия свят; „А" показва интелект, който трябва да се учи от материя­та, от опитността. В материалния свят няма всякога да бъде на угодата ти, как­то ти искаш. Можеш да слушаш неща, които съвсем не ти са приятни, но ще ги изпълниш. Ученикът трябва да слуша, трябва и да изпълнява - то е послуша­ние.

Вземете, при послушанието започват от ляво към дясно... (Магдалина дой­де и попречи.) (* Магдалина дойде и взе да приказва, да пречи.) [5]

Послушание, послушание трябва!

Само за Божественото има „сега". Човешко настояще няма, там е бъде­ще. Настояще има само у Бога.

* * *

(*Редът на молитвата през този ден:

(Паша, Сотирка, С.)

Четвърти ден

Празникът на Добродетелта

25 септември 1924 г,

четвъртък, 6.30 часа сутринта

Изгрев

([6] Сотирка)

[Присъстват:] П., М., С2., С.*

Пети ден

Празникът на Истината

26 септември 1924 г., петък

Изгрев

Отлично време. (Изгрев.) Слънце. Ясно.

[Присъстват:] С. П. М. С. (Е.)[7]

1. Размишление върху Истината за приложение.

Паша: Истината има приложение в моя живот само като изповядване вътре в мене, по отношение на моята душа.

Мика: Истината е първата светла точка, която ние трябва да намерим в живота си. Тя е изходният пункт за нас. И като я намерим, ние сме в състоя­ние да приложим всички Добродетели.

Сотирка: Трябва да бъда умна и добра, за да казвам Истината.

Савка: Истината, това е непроявеното благо. Истина в моя живот в приложение е само отношението ми към Бога с искрена Любов и Чистота.

2.Живата Пентограма.

3. Добрата Молитва

4. Пет минути хванати за ръка: молитва за хармониране между петте.

5. Мото на Добродетелите

6. Молитва на Свещената Чистота

7. Тебе поем! (Молитва за духа на Мария.)

8. Отче Наш. (Да си представим как Христос се е молил на Бога.)

9. „При Източника" (песен)

10. Три свещени правила (373. 372. 357) за нас петте.

(*372) Заповедта на Учителя:

Обичай съвършения път на Истината и Живота.

Постави Доброто за основа на дома си,

Правдата за мерило,

Любовта за украшение,

Мъдростта за ограда

и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.

Учителят

[1] Мария Тодорова

[2] П.П. - Правда, Паша; Л.М. - Любов, Мария; М.Е. - Мъдрост, Елена; Д.С. - Добро­детел, Сотирка; И.С. - Истина, Савка.

[3] В тетрадката на Мария Тодорова е записано: „Чрез послушание. А послушание­то седи в изпълнението."

[4] когато -разг. докато, а,

[5] Виж „Изгревът" том V.

[6] П - Паша; М - Мария; С2 - Сотирка; С - Савка.

[7] Вероятно отсъства.