6.

ПРОСТОТА

Това заръчане ти предавам,

чадо Тимотее, според станалите

по-напред за тебе пророчества,

да войнствуваш в тях доброто войнствуване.

Първо послание към Тимотея, гл. 1, ст. 18

Думата „войнство“ и [думата] „подвиг“ имат сходство, защото само правилното войнствуване подразбира подвиг в света. Думата „подвиг“ означава подигане нагоре. „Войнствуване“ е подигане на човешкия дух, а слизането надолу е падане на човешкия дух.

Преди всичко от всинца ви се изисква простата, т.е. не да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата да бъдат прости, тъй както е проста в първо време основата, върху която тъкат, а после, с преплитанията, тя се усложнява. Така че в основата схващанията ви трябва да бъдат ясни и прости.

Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата „простота“. За да я разберете, като сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произведе утихване вътре във вас.

Ще ви говоря върху думата „войнство“ и ще обърна ума ви върху един факт, за да разбирате противоречията, които съществуват в живота, защото такива забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Но да не си мислите: „А, сега ще ни задяла.“ Никакво задялане, но искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни.

Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълчево дърво, добре сформирувано, с листята си, цветовете и вие му се радвате. Да допуснем, че тези листя на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие.“ Но по едно време излиза вятър, листята започват да се удрят помежду си и някои от тях падат. В това общество горе на дървото има крамоли, започват: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак“ и т.н. Такова е вашето положение, като тръгнете от къща в къща и казвате: „Знаеш ли онази, тя е такава-онакава.“ Това показва, че между вас има вятър. Питат някои: „Защо ходят от къща на къща да разправят за тази, за онази?“ Питам: Защо е този вятър? Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще сблъскаш някого и затова кажи: „Прости, не исках.“ Затова трябва да си прощавате. Като утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, духне вятър - пак каране. Това е един действителен факт в живота и вие казвате: „Вятър духа.“ Всеки трябва да си има по един калпак, та като духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Който има такъв калпак, това подразбира, че той умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле.

Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листята като на трепетликата, които повявания показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че аз друг път няма да правя това нещо и се разкаях.“ Ден след ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Да, колкото листята на дървото. Като дойде прах на листята, те ще се оцапат. Тъй че в ежедневния живот ще има напрашване, очистване, каране и т.н., но този живот трябва да се премине. Когато се съберете две сестри, които се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.“ Това е правилното разрешение на въпроса.

Ето една формула, като се скарате, съберете се и кажете: „Христос е равен на „у“ (игрек), 0=0, 1=1.“ Това подразбира последният стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.“ Този е същият закон. Някой път между сърцето и ума има борба, раздвояване. Сърцето желае едно, умът - друго. Има спор. Решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. И като апостола Павла се провиквате: „Кой ще ме избави от това грешно тяло“, т.е. от тези външни причини. Като дойдете до 8-а глава, намирате разрешение на въпроса. Задавате си въпрос: „Как ще се разреши този спор?“ Разрешава се, защото листята/които стоят отворени в някои растения, като дойде на тях някое насекомо, те го улавят и скриват. Когато листята се превърнат в едно животно, те се скриват в един калпак и следователно трябва да си направите калпак, т.е. от растения да се превърнете в животни. А знаете ли какво значи от растение да се превърнеш в животно? То значи да имаш кожа. А в окултизма това значи да си образуваш една аура, която да те пази от външните ветрове и бури, които стават в психическия свят.

Сега, към първата формула за слънцето: „Може - Така да изгрее моето слънце в моята душа и да обнови моето сърце“, ще приложите следнята формула отделно: „Господи, аз ще посадя всички добри желания, а Ти ги възрасти.“ Това разбирам обновление на сърцето. Да си обясня мисълта. Нали искаме да направим християнството наука за живота, а не празнословие. Допуснете, че две от вас имат по 100 декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си градина, посажда я с плодни дървета, в другата част насажда жито, ечемик, царевица и др., а втората казва: „Мене не ми трябват тези неща“ и оставя земята си ненасадена. И двете отиват да разглеждат имането си. Едната има царевица, жито и др. и се радва на всичко, за нея животът има смисъл, а нивите на другата са обрасли с бурени и казва: „Животът няма смисъл.“ Кой създаде смисъла и безсмислието в живота? Вие казвате: „Господ да им даде това, онова.“ Дал ви е Господ земя - тя е вашето сърце, обработвайте го. Това сърце се обработва тъй, както се обработват плодните дървета: дайте му всички добри желания, посадете ги у него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дърветата, имат два периода на садене. Земледелците също имат два периода на садене: зимно и лятно садене. Тези, които садят царевицата, и те имат известни периоди на садене. Тъй че, когато дойдат у вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Но вие казвате: „Как ще го посея - онази какво ми направи, тази какво ми направи.“ Остави тях настрана, посей това добро желание.

Не си разположена - остави неразположението настрана. Твоето неразположение и ти сте две неща различни. Като се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа. Започвате: „Какво право има тя?“ Хукнете да я гоните, гневите се на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой за вас нещо - изчисти го и нищо повече. Ама не, вие казвате: „Знаете ли какво направи тази муха на носа ми?“ Остави я настрана. Някой ви обидил - не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и тъй разнасяте приказките си из цялото общество. Едната като разкаже това нещо на втора, втората - на трета, прибавя се към казаното по едно качулче и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век. Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по-сериозни неща.

И тъй, Апостол Павел се обръща към Тимотеяните и казва: „На Царя на вековете чест и слава и во веки веков, амин.“ Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят. Така е и в духовния свят. Знаете ли какво значи „сутрин“? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед - женен, а вечер - стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е, мина, мина всичко, оттогава има 100 години. Трябваше да дойдете, когато бях млад, когато работих, да ви дам нещо.“ Идете на нивата и пак накарайте един стар човек да ви помогне - той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.“ Повикай млад -той веднага ще „ дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Младите моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите. Който греши, остарява; който върши добро, той се подмладява. Затова употребявате думите: „Така да изгрее моето слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.“ Това значи да се подмладиш. Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си.

Как да се сади, с вода или без вода? С вода, разбира се. Този закон действува по следния начин. Направете опит. Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, която може да бъде от различен характер. Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл - посейте я. Тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкуване. Казал някой за вас нещо обидно, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, ще настане едно утихване, ще настъпи една добра мисъл - веднага на работа, посейте я. Това посяване ще плати дълга за тази обида.

Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и задига 1000 лева. Но в същия ден имате една важна работа, от която ще спечелите 100 000 лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите 100 000 лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди лева, свърши си работата.“ Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога - свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно или не. При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо. Аз често срещам хора по пътя да гонят 1000- та лева. „Къде отиваш?“ - „Откраднаха ми пари, 1000 лева.“-Ще изгубиш 100 000 лева. И на вас казвам: Срещал съм ви да гоните 1000 лева - внимавайте, че ще изгубите 100 000 лева. Това е, което Евангелието препоръчва, да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението, не съдете, за да не бъдете съдени.“ Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен, но ако слушате вашия Господ, Този с Когото се познавате.

Кой е този Господ, всеки ден може да Го опитате. Щом изпълнявате волята Му, всеки ден ще се чувствувате тихи и спокойни. Не изпълнявате волята Му - неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато е много добре, Господ казва: „Повикайте този човек тука.“ Ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.“ А аз казвам: Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне. Тъй че, един път Господ идва при нас, а един път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми, кога вие посещавате Господа? Когато се намирате в голямо отчаяние, страдате. А когато някой ви посети в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страждущи.

Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога, на ден може по 10 пъти да Го посетите, а Господ - един път на ден. Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте - молете си. Господ по 3 начина утешава: Първо, ще ви прати някой човек да ви помогне; второ, ще ви прати някой ангел; и трето, сам Той ще слезе. Питате: „Защо сме се родили?“ За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямахме нужди, не бихме разбрали в какво се състоят хубостите на живота. Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най- добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре.

Някой ще каже: „Аз съм лош човек.“ В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш, няма да бъдеш грешен. Как се ражда грехът? Като не работиш, ще грешиш, ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял. И тъй, вие не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят. Някои например казват: „Как да стана в 4 часа сутринта, става ли се тогава?“ Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта - за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва - всеки да е в леглото си. Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа, така трябва да постъпвате, да живеете. Когато дойде страданието, кажете: „А, време е за работа.“ Гответе се да сеете; дойде първо добро желание - посейте го; и в една година като постъпвате така, ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се оЛГите.“ Като стане човек богат, отварят му се очите.

Например някой сиромах, беден човек, направи си колиба без прозорци. Като поразбогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци. Който знае, той има прозорци. Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие. Като казвате: „Така да изгрее моето слънце“, това показва въплотения човек на Земята. Вие трябва да използувате това слънце, което изгрява. Всяка сутрин човек като се събужда, той се ражда, а вечер, като заспива, умира. Затова сутрин ако не станете навреме, за да родите детето си, то ще умре. Забележете: хора, които стават късно, не са разположени през целия ден. Казваме за тях: „Не родили детето си.“ Трябва да разбирате дълбоката смисъл на нещата, а не тяхната буква. Под „сутрин“ разбирам всички добри условия, които Бог ни дава, затова не ги отлагайте! Те са една утрина в живота. Със ставането рано сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване.

Ще ви препоръчам едно правило: забелязал съм, че някои ходят много бързо, а трябва да се ходи полека, защото иначе се изпотявате и с това се обясняват слабите заболявания. Наблюдавайте какви са цветовете на Слънцето, особено какво е то на Енюв ден. С наблюдаването сейте добри мисли у вас. Да допуснем, че у нас има изобилие от добри мисли. Трябва да дадем и на други, за да си посеят и те от тях, като ги препращате и на други. Ако между вас има дисхармония, нека тя се намали поне 50%.

Ще ви дам друго правило: Като ви кажат, че две сестри се скарали, ще кажете: „Вятърът ги е духал, затова нека се съберем и да се помолим на Бога да се помирят.“ Ще им препратите добрите си мисли. О.свен това, съберете се няколко и се изредете по този начин всички у тях да ги посетите. Резултатът ще се състои в следното. Например една от вашите сестри има 100 лева. Дойде някой обаче и й ги вземе. Затова другите, като й дойдат, като я посетят, всяка ще й даде по 1 лев и тя ще спечели изгубените. Тя е пострадала и затова трябва да й се донесе нещо добро.

По въпросите не трябва да гледате от ваше гледище, а принципиално да се разрешават, тъй както в училището въпросите се разрешават принципиално. Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато не живее у Него.

Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка, то огрубява. Ако живее 15-20 години с майка си, тя ще му придаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са по-груби, затова им се дават страдания, за да се облагородят. Когато някой страда, казвам: Майка ти е рано заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш. Този е пътят за тези, които искат да се развиват, да растат, да се повдигат.

Ходете да гледате как растат у чуждите градини плодните дървета, за да си насаждате така и своите градини. Всеки ден отбелязвайте в книгите си направили ли сте някакво добро, било с думи или със сърцето си. Ако изпратите някому добра мисъл, забележете си я. Често казваме: „Господ ще оправи света.“ Как ще го оправи? Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфне и не върже, как ще се развива то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не изпаднете пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамявате пред Бога? Но като не го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превърнете лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот в целокупност: и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пение. Това значи духовен човек - да върши човек всичко за славата Божия.

Трето правило: Ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели от вън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.

Четвърто правило: Усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че животът няма смисъл. Слезте по-долу от вас, вижте тези хора, които са по- скръбни, по-обременени от вас, и ще видите, че животът има смисъл. Когато искате да се повдигнете, тогава гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте ги в живота, защото животът се предава. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, като предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен. Ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние?“ Турете на вашите стари тефтери кръст, турете нови листя и пишете: „Отсега нататък взимам-давам по Христовите правила.“ Ще бъдете радостни и весели.

Пето правило: Пазете се от следното нещо. Често казвате на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш, ще го разбереш.“ Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти - нека е весела. Нека играе, нека пее, остави я. Като се разгневи дъщеря ти, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.“ Ами и в природата е същото: гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и то е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да бъде светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти като гледаш на това философски, спокойно, тогава и на нея ще се отрази. При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Изцяло трябва да бъде ново, а не на старото - нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра, ако не сега, по-нататък.“ Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и на мене ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява и върху нас.

Тези неща ще ги прилагате този месец. Ще излизате до 24 юни на изгрев Слънце и ще си починете у дома 20 дни. Има други начини за изпълняване закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, то ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А като казвате: „Днес не мога да изляза“, вие с това разваляте работата си.

Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност- седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли: „Това не мога, онова не мога.“ Даже на легло да си, болен да си, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде.“ Тъй че, законът всякога да е с „може“. Тъй се проявява човешката воля.

Ако някои неща ви са неясни, съберете се по няколко и размишлявайте, защото това, което опитате и научите, то е полезно за вас и ще уякчи вашата вяра, че имате една положителна наука, на която може да се базирате.

Беседа, държана на 31 май 1917 г.

(четвъртък)