3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА
Откъде да започна? Може би с това, че беседите и лекциите на Учителя П. Дънов трябва да се четат и изучават, Според възможностите си, това и правя. Навремето четях тайно и това, което можех да имам. Особено след като през 1957 година тогавашната държавна власт взе и инкриминира тая литература. Сега е свободно. Печата се и се предлага на книжния пазар Словото на Учителя. Ама дали наистина се печата и предлага ИСТИНСКОТО Слово? Ето там е въпросът!
Отделям време да чета и сборника „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Чета го не защото не знам какво са казали съвременниците на Школата. Аз живях и общувах с тях. И сега, когато чета техните спомени, все едно, че се разговарям и общувам с тях на живо, както някога. Тук му е мястото, може би, да кажа, че съставителят на тоя сборник, Вергилий Кръстев, е предал точно и вярно тези спомени. Аз живях с тия приятели и съм слушал техните разкази многократно. Запомнил съм ги добре и затова твърдя, че написаното отговаря на истината. Всеки разказвач си е казал това, което мисли, чувства и е видял от негова гледна точка. А Кръстев е предал точно текстовете, дори и когато са против него! При четенето на тези спомени преживяванията и емоциите ми са приятни. Затова се учудвам, че някои от моите съвременници не искат да ги четат. А пък други отиват до крайност, че издават заповеди, с които забраняват купуването и четенето на тоя сборник, от който вече излезе и 10-ти том.
Ама чудно нещо, драги забранители, защо го правите? Защо нарушавате суверенитета на личността? В новите условия държавата не го забранява, а вие правите това. За целта събирате даже и подписи от лекомислените или немислещите. Бог даде свобода на човека, а вие я отнемате! Драги забранители, вижте какво казва Учителят в томчето от лекции на Общия окултен клас, година XVI (1936-1937), озаглавено „Запалена свещ", на стр. 125: „Когато Бог тури човека в рая, Той знаеше, че човек ще съгреши. Той можеше да тури двама ангели при онова дърво да пазят със своите мечове и щяхме да бъдем праведни хсра, но не щяхме да бъдем свободни. Бог предпочете да бъдем свободни и да имаме воля в направянето на греха, за да бъдем свободни и да имаме воля, когато въдприемем Любовта. Защото, ако нямаме воля да направим прегрешението, да нарушим една заповед, то ние не щяхме да бъдем свободни, за да възприемем Любовта. Някой иска Бог да тури двама ангели да го пазят от греха." - Както се казва, коментарите са излишни. Е, Бог не тури двама ангели да ни пазят от греха. А вие? Вие слагате заповеди за забрана, подписи за забрана, контрольори за забрана! За да не грешим ли? Вие богове ли сте? Кои сте вие? Най-меко казано, самоизбрали се диктатори. Вие не четете и на другите забраня вата да правят това. Кои методи на Школата ви дават основание да манипулирате съзнанието на хората със забранително вето върху четенето на сборника? С тия императиви вие влизате в обсега на една друга школа и ставате техни служители. Основният метод на тая школа е насилието. Вие правите точно това. Някои пък намират куоур на сборника, че в него са описани негативни страни от живота на Школата. Според тях това допринася за уронването на добрия имидж (казано на съвременен жаргон) на последователите на Школата. Нали събитията са станали, така, както са отразени в сборника. Така той е реален. Щом има огън, ще има и пушек. Не може да се сърдим на пушека. Щом има светлина, ще има и сянка. Така е на физическия свят. Когато Паисий Хилендарски пишел „История Славянобългарска", описал само възходящите периоди от нашата история. Така историята му била приятна за четене и слушане, но не била вярна. Но такава е била целта на Паисий. Затова пък сборникът „Изгревът" е верен и реален. Лицата, които разказват събитията, са участници в тях и ги предават така, както са ги видели, почувствали и разбрали. А разумният читател ще проучва, ще анализира, ще резюмира, ще обобщава, ще заключава, ще решава и тогава ще вярва. А на другия читател, на читателя, ратуващ за идеалния порядък, порядък без тъмни краски, на него ще кажем: Юда Искариотски предаде Христа с целувка. Точно в стила на тия, дето не обичат негативните страни! Интересно е, че един ученик, ученик на окултна школа, предава Учителя си за нищожната сума от 30 сребърника. Но точно тук Юда има първото си разочарование. Уговорката му е била за голяма сума. Но партньорите му го излъгали и му дали само 30. Като окултист Юда имал доста знания. Лакомията му за пари го подтикнала и той направил изчисления как, като вземе парите, чрез банкови машинации, да спечели, за да стане най-богатият човек. Ето затова предал Учителя си, като е заложил на това, че Христос е Син Божий и като такъв има всичкото знание и сила и ще се освободи от инквизиторите си. И точно тук е следващият му провал. Христос избрал пътя на предателството1!! (виж томчето „Съгласуване на мислите", стр. 313, 314 и томчето „Запалена свещ", стр. 304.) Виждайки плана си провален, Юда от голяма скръб се обесва. Тая му постъпка е мотивирана още и от знанията, които е получил като ученик в школата на Христос. Той е знаел, че Учителят му, като напусне тоя свят, ще отиде и в ада и ще разлъчи праведните от неправедните. Дотогава и едните, и другите, след напускане на физическото поле са отивали все на едно и също място. Юда побързал да напусне тоя свят преди Христос, надявайки се Учителят му като отиде в ада. с милостивото Си сърце да го включи в групата на праведните. Пак тънка еврейска сметка! Е, драги любители на позитивни четива, негативна страна ли е това от живота в школата на Христос? Ами негативна е, разбира се! А описаха ли я учениците Му, свидетели на всичко това? Да, описаха я в евенгелията! А четете ли тази част от биографията на Христос? Четете я, разбира се, поне веднъж! Ако не я бяха записали евангелистите, имайки вашите разбирания за негативно и позитивно, откъде щяхме да знаем за нея? Ето защо това, което изтъквате като недостатък, е предимство на сборника! Искаме и трябва да четем Словото! А какво ни предлагат разните издателства за четене? Те са много. С изключение на лекците и беседите, които излизат под наблюдението на Вергилий Кръстев и се разпространяват чрез книжарницата на Жана Венкова на ул. „Граф Игнатиев" № 28 в София, всичко останало е слово не на Учителя, а слово на издателя, коректора, редактора, опреснителя, съчинителя. Който се е докопал до оригиналните дешифрирани беседи и лекции, не ги е харесал и ги е променил, редактирал, преразказал. коригирал и най-общо казано омаскарил и тогава издал вече собствено тварение, а не това на Учителя. Всичко това Вергилий го е описал подробно, точно и аргументирано в томовете на сборника „Изгревът". Четейки го, дойдох и до това място, където на сцената излиза да си изиграе ролята и Лалка Кръстева. От Лалкините „Исторически бележки" , поместени и в IX том на сборника, и от подробните описания на Кръстев видях как Лалка е станала учас . ник в тия събития, защото за нея знам малко повече. А ето как. В годините 1946. 1947, 1948 на Изгрева знаещите астрология предлагат да ограмотят в тая наука желаещите това. Условия за това има. Има и помещение - салона. Има и желаещи. Има и преподаватели - Влад Пашов, Иван Антонов и др. Няма причина курсовете да не функционират. И те функционират. Такъв един курс по астрология Ив. Антонов проведе и в гр. Русе чрез Петър Филипов. И ето при Ив. Антонов отиват да изучават астрология доста младежи. Ще споменем някои от тях: Зинови Димитров - студент тогава по архитектура, Георги Лозанов - студент по медицина, Стефка Лозанова - студентка по логопедия, Слевчо - студент по химия и т.н. Всички те завършиха науките си и станаха специалисти в областта си. Георги Лозанов е довел в групата да учи астрология и един свой приятел - Спас Данаилов, студент по радиоинженерство. Впоследствие той стана преподавател във военната академия по тая специалност. Той, Спас, пък помолва да доведе братовчедката си -Лалка Кръстева. И ето кръжокът работи и участниците му добиват познания по астрология. Лалка учи приложно рисуване. На Ив. Антонов често му гостува нашият приятел от Трявна и преподавател по резба в тамошното резбарско училище - Цаню Антонов. При тия гостувания той се среща и с курсистите по астрология. Така се запознава и с Лалка. Как са се харесали, кога са се харесали, те си знаят. Кръжокът свършва, но любовта не свършва. Тя продължава. Цаню е влюбен и жертва материални блага изобилно. Лалка е влюбена и ползва материалните блата, пак изобилно. Ами то е казано в Писанието: „Даром ще взимате..." И Лалка взима. Изпълнява Писанието. Имат уговорка вече, че щом Лалка си изкара училището, ще вдигат сватба. Идва и тоя момент. Женихът Цаню пристига в София. Той се е подготвил за сватбата. Заедно с Лалка купуват все, що е необходимо. Всичко е готово. Цаню е щастлив. Гледа дали и Лалка е щастлива. Гледа, ама не може да види това щастие. Пак гледа, пак не вижда. Тогава пита: „Ама ти какво, да не би да си размислила и да ти е дошъл друг акъл?" На прямия въпрос и прям атговор: „Ами да. Не искам да се омъжвам." Какво е преживял Цаню, само той си знае. Но постъпва великодушно. Няма скандали, няма обяснения. Оставя всички покупки направени за сватбата на нея, да ги ползва. Тя ги приема. За издръжката и харчовете по време на учението по рисуване не прави никакъв въпрос. Дава пълна свобода. И Лалка се ползва от свободата си. Романът е приключил. Героите тръгват всеки по своя път. И си го извървяха. Сега, който може, нека ги открие в нивидимия свят. Те са там. А какво става във видимия свят? Настъпва съдбовната 1957 година. Аз съм вече свидетел на тия събития, защото от 1956 година съм студент в София и живея на Изгрева. В резултат на предишни събития комунистическата власт конфискува напечатаното Слово на Учителя. А след това систематично, постоянно, неотклонно, методично, планово, целенасочено, с всички методи атакува квартала Изгревът и живеещите там. И успя да го изличи от картата на София. Сега там стърчат масивните и мощни постройки на тогавашното Съветско посолство, а сега, при променените условия - Руско посолство. Активни борци, художниците на деня и др. си направиха там частни жилища. С малки изключения, приятелите, които бяха останали на този свят, ги разселиха по различните квартали на София. На стенографките Елена Аьдреева и Паша Теодорова не им дадоха жилище. Паша си имаше своя лична къща и имаше възможност да си реши проблема по-лесно. Елена обаче нямаше нищо. Къде да отиде? Тогава Гена Папазова, асистент, после доцент в Агрономическия факултет и сестра от Школата, предлага една стая на Елена в своя апартамент, намиращ се на реката между Орловия мост и Военното училище. Условието да ползва квартирата беше само едно: да не се забиват никакви гвоздеи по стените, тавана и пода. Всички аксесоари, необходими за една жилищна стая, трябваше да се закрепят без гвоздеи. Е, трябва да кажа, че успях, защото на мен бе възложено това. Трудно, но се справих. Така сестра Елена Андреева заживя там. Колко продължи това, сега не си спомням, пък и не е важно. Може би до около 1965-1966 година. Може би! Важно е, че след време стаята дотрябва на Гена. Значи Елена трябва да си излезе. Да си излезе, но къде? Тези братя и сестри, които имаха собствени жилища, не можаха да намерят там такава площ, че да услужат на сестра Елена. А имаше такива, които можеха да направят това. Но не го направиха. Защо? Те си знаят. Но ето сега излиза на сцената отново Лалка Кръстева. Къде и какво е правила до този момент, не знам. Но ето, тя си е направила апартамент в София. И той се намира до кино „Ив. Вазов" в квартал „Ив. Вазов". Лалка направи това, което другите не направиха. Предлага на сестра Елена квартира, да живеят заедно в нейния апартамент. Елена няма друг изход и приема, докато настъпят по-добри условия. Такива настъпиха. След време Ганка Бончева - тази Ганка, която почна да копае братската градина заедно с брат Ради и след него. Ганка прие в своята дървена къщичка Елена. Тя после беше и домакин на хижата на 7-тях рилски езера заедно с Ружа Чернева След време стана домакин на туристическата стая в наблюдателницата на Черни връх на Витоша. Всички туристи я познават. Та тази Ганка купи от Стоянка и Колю Драгневи част от имота им и там се построиха и станаха две стаи. Едната за Ружа Чернева и другата за Елена Андреева. А Ганка е на Черни връх. От това жилище стартираха към невидимия свят и Ружа, и Елена. Там преживяха последните си дни. Но да се върнем към времето, когато Елена живее при Лалка, Сестра Елена е благодарна на Лалка. И има защо. Дава й подслон. Лалка използва тая благодарност и черпи от кредита на сестра Елена. И ето тя сама си казва в историческите бележки, където четем: „В 1972 г. стенографката Елена Андреева казала на Борис Николов за мене, че съм съгласна да се обновят беседите, като аз ще си плащам на машинописци и където е нужно, да се коригират, да се сложат в ред..." и т.н. И ето Лалка получава дешифрираните беседи за обновяване, чрез Боян Златарев или Драган Петков. Но какво прави? Вместо да ги обновява чрез преписване, тя взема химикалката и започва едно задраскване, коригиране, променяне на текста, добавя, изважда, съчинява, Работи Лалка. Пише Лалка. Така омаскареният текст дава на наети от нея машинописци да свършат черната работа по преписването. Към кредита на Елена за убеждаване на Борис Николов, Лалка да извърши „обновяването" на беседите трябва да прибавим и тоя на Драган Петков и Боянчо Златарев. Особено Драган. Той виждаше във фустата на Лалка една душа. Той като кажеше „душа-а-а", все едно, че мед капеше от Лалкината фуста. Всички свършени пакости от Лалка и всички други като Лалка са описани от Вергилий подробно, ясно, логично, изчерпателно и с доказателства в томовете на сборника „Изгревът". Забележителното е, че всички тези Лалки правят едно и също. променят, изопачават, редактират, коригират, преразказват Словото на Учителя. Те всички се смятат за по-учени, за no-знаещи българския език, българската граматика, българското слово. Затова свидетелства разказът на брат Влад Пашов, който е бил свидетел, когато Учителят е отишел в жилището на стенографките и си е изразил осезателно становището, че Му променят Словото. Случаят е описан от мен в том VII на „Изгревът", стр. 383, и в том V на сборника от Мария Тодорова. Тя го предава дословно така, както го е чула от брат Влад. Прочетете и ще видите. Ние с нея сме го слушали по различно време. Аз разбрах, че тя го знае, когато прочетох нейните спомени. За отбелязване е и това, че към промяна на Словото се стремят хора, които нямат нужната подготовка за това. Учителят предлага на сестрата на Паша - Ана, която е учителка по български език и литература, да обработва лекциите за печат. Тя, преценявайки вероятно своите познания и тия наУчителя, не се решава на тая стъпка. Паша-тя е специалист в химията. И започва своите опити: редактира, преразказва - със замах. А Лалка - тя е специалист по рисуването на гърнета. И вместо да си гледа гърнетата, започва цапотиите по беседите. А, Боже мили, и Катя Зяпкова била кандидат за тия пакости. Тя си ги правеше по други линии, слава Богу, тук не е успяла да се прояви, защото Учителят казал, че това не е лъжица за нейната уста. И забележете, след като Лалка пише, дописва, измисля, добавя, увеличава броя на стиховете на томчето „Свещени думи от Учителя" до тоя брой, който тя смята, че е правилно да бъде, щото Учителят не знае, решава да узакони пакостите си с един сън. На тоя сън се явява Учителят, както тя пише: „... засмян, благ, разположен." Само дето не й е целунал ръка. Зер напреднала даскалица. А бе, Лалке, защо заблуждаваш наивните читатели на историческите ти бележки? В тях само думата „исторически" е историческа. Другото гравитира около историята. И сега свършват ли пакостниците на Словото на Учителя? Не свършват. А кои са те? Ами прочетете сборника „Изгревът". Там ще ги намерите. Пакостници колкото искаш. Имало ги е, има ги и ще ги има. А има и още нещо. Има и братски съвет. И тоя братски съвет съдейства на пакостниците и пречи на тия, които искат да отпечатат Словото в неговия оригинален запис. Нещо повече, тоя братски съвет, със своите членове, са си направили издателство, в което печатат промененото Слово. Знаят ли или не знаят това? И едното, и другото е вярно. Знаят, защото им е казано. Не знаят, защото не четат, не учат! Кои са тези личности, които са сметнали, че са дарени с ръководни качества? Не ги познавам. Познавам бегло предишния им председател Илиан Стратев. Тази личност по времето на социализма не се явяваше в нашите среди. За него знаехме, че съществува, от Галито (Гавраил Величков). След като загърбихме тази епоха, господин Стратев изведнъж стана прекалено активен и зае председателското място. Като слезе от тоя престол, активността не свърши. Разни асоциации и други пакости са резултат от дейността му. Кого други познавам? Ами пак председател - настоящия - Благовест Жеков. Ама него добре го познавам. А бе, Благе, на кого си председател? И защо си председател? Какво председателстваш? Въпроси, на които трябва да си отговориш, ако можеш! Но ако искаш да свършиш една поне полезна работа, то ето какво: Съдействай на Вергилий Кръстев - познаваш го, нали - да получи оригиналите на дешифрираните беседи и лекции на стенографките от архива на Анина Бертоли, намиращ се в семейство Гобо (Виж "Изгревът" том VIII, стр. 561-562, 572-596, том IX стр. 789-791, 791-797, том X стр. 743-755, 760-763). Той има възможности и опит да ги издаде, така, както са дешифрирани, без всякаква редакция от когото и да било. Не пиша празни приказки. Това е факт. Издадени са досега 42 заглавия и продължава да се отпечатват още. Докато има в него това, което е успял да съхрани, Но то вече е на привършване. Беседите и лекциите - Словото на Учителя, трябва да се печата в оригинал, без всякакви така наречени редакции. А пък след това, който иска, да твори, да пише, да редактира, да коригира, да нагласява, да подобрява или изопачава, да го прави, но и да си сложи името. Така ще се знае кое Слово е от Учителя и кое е измислица на желаещите за проява, Чудно нещо е това желание за изопачаване. Всички тези индивиди са приели, че трябва да се учат от Учителя и неговото Слово! И изведнъж откриват, че Учителят не е говорил правилно и трябва да го поправят. Елена Андреева оправдава Паша, че го правила, за да намали атаките против Учителя. Е, намали ли ги? Не! А Учителят да я е молил за това? Пак не! А какво самочувствие! Паша отбива атаките против Учителя! И как? Със своите преразкази. Удивително, нали! Не бил красив изразът, изреченията били сложни и дълги. А Паша ги скъсява, разкрасява, опростява, изяснява и накрая - изопачава. Е, станаха ли по-добри? Всеки разумен човек може да вземе и да види сега отпечатаните вече 42 броя без редакции и промени томчета от беседи и лекции и ще установи, след като ги прочете, че мисълта е ясна, точна и разбираема. Същото е и с лекциите, стенографирани и дешифрирани от стенографа в Народното събрание - Гълъбов. Те са отпечатани в томчета със заглавие „Сила и Живот" I, II, III, IV, V серия. Който ги чете съзнателно, не може да не почувства, да не усети Словото на Учителя. А те са печатани така, както са дешифрирани. Разбираеми са за всеки и няма нужда никакви Паши, Лалки, Марии да ги уясняват с корекции. Ние не сме по-глупави от тях. Ние нямаме нужда от песредници между нас и Словото на Учителя. Това са фактите. Следователно има ли нужда да коригираме? Разумът отговаря: НЯМА! Защо тогава коригираме? Отговорът може да бъде само един - за да се правят пакости. Ето защо. Благе, ако имаш някакъв авторитет в средите, които те заобикалят, като техен председател, защото ти си техен председател, а на мене не си, и желаеш да помогнеш за отпечатването на Словото на Учителя в неговия оригинал, то използвай го и направи необходимото Вергилий да си свърши започнатата работа. Ти знаеш как да стане това! Така донякъде ще се осмисли комедията, която разигравате, за да се забавлявате с ролите, които сте си дали.. Защото Бялото Братство не е църква, не е религия, не е секта, не е партия, не е организация и затова не се управлява с устави, заповеди, братски съвети, председатели, секретари, домакини и не се регистрира като юридическа личност в институциите на държавата, където са регистрирани всички религиозни общества. Такъв ред и порядък в Бялото Братство няма. Който не може без такъв ред и порядък, да се върне там, откъдето е дошъл. Това не съм го измислил аз. Написано е в Словото на Учителя. А е написано още преди 2000 години: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога и Словото бе Бог." А Словото на Учителя Беинса Дуно е Слово на Бога. Тодор Ковачев
