1. КАКВА Е СЪДБАТА НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ
1. При моето издирване на материали за първите ученици на Учителя попаднах на пълно неразбиране. Не можеха да проумят онези, които бяха по времето на Школата на Учителя, защо е нужно това. 2. Понеже бях определен за наследник и приемник на Борис Николов и Мария Тодорова още през 1972 година, то изисквах от тях да ми се предадат всички материали от времето на Школата. По това време Борис Николов беше ги пръснал в провинцията в пакети при доверени негови хора. Но беше дошло времето да се убеди, че вече им губеше следите. Трябваше да ми се предадат, но той все отлагаше, понеже знаеше, че ако ми ги предаде, ще трябва да си замине от този свят. Казах му: „Борисе, ти рано или късно ще си заминеш. По-добре сега ми ги предай, за да не попаднат във враговете на Школата." И точно това стана след време. 3. Аз имах план, който изложих пред двамата, Мария и Борис. За първите трима ученика на Учителя - д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, трябваше да се напишат монографии, а за това трябваха материали. Накрая Борис Николов обеща да ми ги предаде. И аз ги получих. 4. След като ги разгледах, се убедих, че за д-р Георги Миркович трябва да се напише отделно, понеже той е представител на друга епоха. И трябва неговият материал да бъде заедно с историята на Сливенското братство. Този план важи и досега. 5. А що се отнасяше до Пеню Киров, неговите материали, заедно с тези на Тодор Стоименов и Минчо Сотиров, и тримата от Бургас, трябваше да влязат в един от томовете на „Изгревът" за Бургаското братство. Към тях трябваше да се прибавят и спомените на други последователи на Учителя Дънов. 6. При една от срещите с Кралю Крапев записах на магнитофон неговите спомени. Уговорих се с него да се задвижат онези, живите, да напишат нещо за Бургаското братство. Планът бе даден от мен. 7. По онези години, към 1981 год, при една среща между мен, Борис Николов и Никола Нанков, то бе решено техните архиви да дойдат при мен. Никола сподели с мен, че търси писмата на Учителя до Пеню Киров за научна цел. Аз му ги занесох, той имаше позната, която ги извади на ксерокс, който по онези години бе забранен от комунистическите власти за обикновените хора. Страхуваха се от разпространяване на позиви и материали срещу властта. Тази негова позната работеше в едно министерство и му правеше услуга. Но се загубиха към 15 писма от 1910 год. до 1918 год. Аз си ги прибрах. Успокоязах се, че бях ги дал да се преснемат на негативи. По-късно Никола Нанков се изметна и ме излъга и не ми остави нищо, дори се криеше от мен. Невероятно развитие. Аз не очаквах такава подлост. След време разбрах, че те си бяха такива. 8. През 1983 год. заминавах за работа в Либия за 2 години. Като научи избягалата от мен съпруга още в 1980 год., се обади по телефона и пристигна с дъщеря си и баща си Кралю у дома. Тогава в присъствие на майка ми им предадох цялата кореспонденция - писма между Учителя и Пеню Киров, както и две тефтерчета. Трябваше да ги пазят и да ми ги върнат, след като се върна от гурбет в чужбина. С парите, спечелени оттам, успях да финансирам и издам 10 тома "Изгревът". 9. Преди да замина, им изпратих две ролки документален филм, към 100 метра, за да си преснемат писмата. Изпратих им дори и документална фотохартия, за да ги преснемат. Исках да ги улесня, че като се върна, да си прибера писмата обратно, а те да ги имат и на негатив, и на фотохартия. 10. След 3 години се върнах, през 1986 год., написах им писмо да дойдат и да ми донесат писмата, но те не дойдоха. Задържаха ги. Ето 16 години са у тях. Попаднаха под внушението на майстор Борис и ги задържат, за да ми пречат на работата. Не случайно, а умишлено. Как иначе ще се обясни? 11. През това време направиха преписи без мое разрешение и ги препращат на разни места. Дори започват да ги подвързват в книжки. Всичко това бе направено да ми се попречи при работа с тях. А програмата на „Изгревът" бе заложена преди много, много години, преди тях да ги има на този свят. 12. Преди една година Милка Кралева в своето списание „Сила и Живот" открадна моята идея и програма и посвети две списания на историята на Бургаското братство, като ползваше тези задържани писма. Направи го нарочно, за да се противопостави на „Изгревът". Но никой от Бургас не го купува и не искат да знаят нито за него, нито за нея. Но ми опорочиха плана. И сега се надпреварват как да пречат. Всеки публикува каквото му падне и където му падне. Пълно опорочение. Преднамерено. Воюват срещу "Изгревът". И така бях излъган, изигран, обран по всичките правила на Черната ложа. И на черния магьосник в Бургас.
Но Бог поругаем не бива. Това ще видят мнозина и ще бъде поучение за всички.
