1. Писмо от Варна, 2 септември 1916 г. 2. Върху 20 глава на Откровението. 3. Корнелий и Петър, (17 септември 1916 г.)
1) ПИСМО ОТ ВАРНА Варна, 2 септември 1916 год. До всички приятели и добри ученици, които ходят в пътя на светлината Бъдете всички радостни духом. Това, което става сега в живота, е добро. Онези, които заминават, отиват да се преоблекат. Тях Господ ще възкреси. Вашите приятели, които са отишли да посрещат Христа, които жертву ват живота си от любов към доброто и благото на другите, са благословени от Господа на живота. При Него всички са живи. Тия ваши братя ви поздравяват. След големите скърби ще дойдат дните на благословението и Господ ще обнови всичко. Живейте в любов и от любов към Господа изпълнявайте Неговата Воля. Мястото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вие ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, Която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е да бъдете чисти и святи и Господ да пребъдва във вашите сърца. Господ Бог мой да ви благослови и изведе в безопасност всички ви. Ваш верен: Ж.К.В.С. (Свещеният подпис.)
2) ВЪРХУ 20 ГЛАВА НА ОТКРОВЕНИЕТО 20 глава съответствува на 20 век. В тази глава се говори за змията - символ на светската мъдрост, която сега ще изчезне. Приелите белега на челото означава ония, които са сгрешили с ума. Приелите белега на ръката са ония, които са съгрешили с волята си. Под думата „земя" в тази глава, се разбира сегашният строй., който ще се разруши (ст. 11). Небето означава сегашният ред, установен от хората. Сегашната война е велико събитие. Всеки трябва да даде отчет за делата си. Морето в тази глава означава астралния свят, откъдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени. Адът означава вързаните в земята духове, които ще излязат да бъдат съдени, т.е. те пак ще дойдат на земята. Няма да ви обяснявам за важните събития, които има да стават. Вие ще видите всичко сами. Този век съответствува на онези времена, за които се говори в притчата за поканените на сватбата и не отишли. В този век ще се даде достъп до властта на ония, които досега са били вън от властта, като социалистите, нихилистите и други подобни, а не на онези, които са се броили уж за християни, обаче не са изпълнили, освен формите. Спомнете си за видението на Давида, т.е. за образа, който Навуходоносор видял насън. Сега сме в онези времена, които се представят чрез пръстите на краката на Данаиловата фигура, т.е. във времето на десетте велики царства: седем в Европа, едно в Америка и две в Азия. През тия времена ще се установи Царството Божие. Ето, виждате как тия царства се стремят към обединение - съюз, въобще към една обща конфедерация. Тия царства постепенно ще отслабнат, ще бъдат заменени от Царството на Господа. Неговото Царство ще бъде в душите на хората, т.е. порядъкът и правдата ще бъдат в душите нахората.
От невидимия свят ще дойдат ония хора, които са били направени по образ и подобие Божие, т.е. светиите. Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък. Преди 8000 години в рая имало големи борби между Адама и тъмните сили, между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам бил победен и Ева станала наложница. Сега първият човек ще победи. Старата жена сега прави договор с всички държави и хора. Така сега жените се продават, мъжете също. Когато мъжът е беден, той е грозен за жената, а когато е богат, той е хубав. Същото става и с жената. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо ще трябва да дойде първата жена, която е направена по образ и подобие Божие, а не тази, сегашната, която е направена от Адамовото ребро. Чрез закона на страданието трябва всички да възкръснат. Някои от вас сега мислят да си правят къщички - напразно. Мина това време вече. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какво сте били по-рано; след това ще дойде възкресението.
Най-напред ще дойде съденето на добрите хора. Който се оплаква сега, че Господ го съди, той не разбира що иска. По-добре съденето да се извърши сега, при мировото съдилище, отколкото да остане за горния касационен съд. По първия начин са били съдени светиите. Бъдете мъже, за да бъдете освободени чрез възкресението. Трябва непременно по-рано да бъдете съдени. При това съдене едно само е необходимо: да се молим на Господ да бъде милостив към нас. Да плачете, да ви помогне, а трябва да имате дълбоко смирение. След това ще дойдем на земята с Христа и тогава няма да има бракове като сегашните, защото жената ще пребъде в небесен живот. Ангелът на благовестието е, който носи Новото учение. От 1914 година е почнало съденето на света и ще продължи до 1999 година.
Не се смущавайте за последствията. Никоя сила не може да измени Божия път. Всички ще минат седем пъти през огъня и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исаия, че вълкът и агнето заедно ще живеят. Тук под думата „вълци" се подразбират пак хора, които са със скрити зъби и нокти. Който не разсъждава, а само души и хапе, той не е човек, а вълк.
Всички досегашни учения, като Християнство, Будизъм, Мохамеданство, Теософия и прочее, в тяхната формална, външна страна, си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Новото Учение на Христа, което ще ви възкреси. Сега вие се питате какво ще стане с вас, дали ще възкръснете. Това ще зависи от Бога - Отца. Ако не възкръснете, ще ви постави отлявата си страна и ще ви прати пак на земята, за да се усъвършенствувате. Вникнете дълбоко в себе си и ще почувствувате дали ще възкръснете. Ако получите мира, то означава, че ще възкръснете. Никой да не съди другиго. Аз вярвам, че и на вас ще се даде поне последното място. През целия 20 век ще бъде съдбата на света. През 21 век - връщане при Баща си, като блудния син. Той е века на установяване на нов порядък в света, съгласно изискванията на Господното Царство, и силен духовен подем. В 22 век ще се установи Царството Христово на земята. Дадено през 1916 г., София.
3) София, 17 септемврий 1916 год.
КОРНЕЛИЙ И ПЕТЪР ДУХЪТ И КАМЪКА „Около деветия час на деня, той във видение видя ясно ангел Божий, който влезе при него и рече му: Корнелие! А той погледна на него и уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му рече: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога." (Деян. на Апостолите, 10:3-4.)
Можете да си зададете въпроса каква връзка има между Корнелия и нас и между неговото видение и нас, които живеем в 20 век, хора с напреднали идеи, хора културни, които претендираме, че сме завладели природните сили, хора с критически умове, с разни възгледи за света. Всякога трябва да имаме предвид следующата мисъл: Нашите възгледи, нашите теории, нашето изяснение на живота не представляват действителния свят, както той е всъщност, това е само нашето схващание за света. Всъщност, каква е самата реалност, това е една енигма, която и милиони години и да живеем на земята, едва ли ще знаем какво нещо е.
Този стих има отношение към индивидуалния живот на човека. Човек на земята има в сегашната фаза на развитието трояко отношение. Към себе си, към ближните си и към Бога. Когато говорим за човека, трябва да се питаме дали за индивидуалния живот говорим или за живота, който се проявява при отношенията с неговите ближни или пък живота, който се проявява, когато ние сме свързани с Бога.
Ако потърсим как съвременната наука разглежда живота, ще видим, че тя има следующото мнение: Личният или индивидуалният живот не може да продължава след смъртта. Тя казва: Животът е складиран вътре в тялото, животът е само едно произведение на тялото; мисълта е едно произведение на мозъка и следователно, когато тези органи се разрушат, то и самата мисъл изчезва. Тъй говори официалната наука. Такива са възгледите на съвременната наука. Според нея мисълта е продукт на мозъка.
Но от чисто философско гледище в света имаме органи не само за произвеждание на енергия. Ако мисълта действително е произведение на мозъка, както науката разбира, тогаз нейните заключения са прави. Но имаме ние три вида органи и три вида функции. Имаме органи, които произвеждат, имаме органи, които отпущат енергията и имаме органи, които предават енергията. Питам аз: Когато вие имате един снаряд в една съвременна пушка или съвременно оръдие, с този малък удар, който може да се даде на взривното, оръдието създава ли тази енергия? То само отпуща енергията. Топът не е създал барута, а само е създаден да се освободи тази енергия.
Има други органи, които предават енергията. Да кажем, имаме една лупа или една призма, която като представим на слънчевите лъчи, пречупват и образуват се краските. Тая призма не създава краските, Ако призмата се счупи, то краските пак си съществуват. Тъй и енергията на човешката мисъл си съществува и след като се разруши мозъкът. В този смисъл мозъкът, можем да кажем, е един уред, чрез който Божествената мисъл се пречупва и се проявява във вид на съзнание, мисъл. Следователно мозъкът не произвежда мисъл, но предава мисълта. И Божествената мисъл пак си съществува, след като се разруши този орган. И тъй, ний се намираме в един Божествен свят, дето има известни органи, които не се развалят. Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения. Но във висшите светове има съединения, които не се изменят. Аз ги наричам тях „устойчивите съединения", а идеалистите ги наричат „първоначалните типове", от които съвременният свят е създаден. Този свят в своето външно проявление ние го наричаме физически, т.е. в него няма това високо съзнание, както в разумния духовен свят. Пръстите нямат тази чувствителност, както вашият мозък или вашите ръце нямат тази чувствителност както вашите очи да възприемат светлината. На какво се дължи тази чувствителност на очите? Разбира се, на това разни отговори могат да се дадат. Все трябва да вземем едно твърдение, от което трябва да почнем своите съждения. В математиката има аксиоми, от които се почва. Например има една аксиома, която казва: Две линии, които са равни на една трета, са равни помежду си. Тоест всякога трябва да имаме едно положение, от което трябва да почнем, една мярка, с която трябва да почнем. Тая чувствителност зависи от човешката душа. Аз нямам сега време да ви разправям какво нещо е душата. Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява единично (както се проявява в човека) и колективно (всъщност, една душа е един живот). Но хората, които казват една душа е или много души са, те имат много криви понятия.
Желъдът е един. Но желъдът, като го (посеем) посадим, образува клони, които се разклоняват и после се образуват хиляди индивидуални листа от един желъд. Едно същество, което гледа това, ще счита листата като отделни индивиди. Всички са в желъда, в това зърно. Това зърно е Бог. Посейте това зърно в себе си и той ще създаде всички чудесии, всички дарби ще ви даде, всички тайни ще ви разкрие. Това зърно може да се намали, може да се увеличи. Този желъд може да се обърне на един бук, мечка, кит, ангел, човек. Този желъд е вътре. Именно това семе - то е едно и то е много. От едното много могат да излязат - много желъди, но той е един желъд. Всеки един желъд има същата сила в себе си. Той е един всъщност. Тъй че нещата могат да се събират и да се разпръскват. Ако гледаме нещата отгоре, са много, но ако стигнем до дъното, ще дойдем до единство. Тъй да гледаме на всички хора. Някои хора са като листа, някои хора са за мене като корени, като плодове, семена, цветове. Разбира се, онези от вас, които принадлежат към листата, не можете да разберете моята философия. Вашият живот е кратък. Той е живот от 6 месеца. Като дойде пролетта, ставате прекрасни, хубави; като дойде есента и сланата, ще повехнете и ще казвате: „Свърши се нашето." Обаче клончетата ще останат на дървото, но бурята един ден и тях ще скърши и ще паднат. Най-сетне и цялото дърво ще падне. Обаче когато това дърво умре, там остава един желъд, който казва: „Аз имам силата да ви възкреся всичките" и всички казват: „Слава Богу, пак възкръснахме!"
Къде е краят на тези неща? Край във вечността няма, но край за вас има. Когато листата паднат на земята, то да не мислите, че краят на всичкия свят е дошъл? Да не разсъждавате като Настрадин Ходжа, който казал: „Когато моята жена умре, половината свят умира; а аз като умра, всичкият свят умира." Твоят свят умира, но ни най-малко онзи Божественен свят. Защо ние претърпяваме умиране, защо нашият свят не е съвършен? Дойдеш ли до едно място, трябва да се преобразиш, за да ти се даде нов подтик на работа.
Корнелий не е бил прост човек по моето схващане. Той, както аз схващам, този човек трябва да е имал дълбоки познания, този човек е бил посветен. Защото Господ на глупави хора не се явява. Не искам да обиждам никого, но аз ви говоря за един закон. Ще бъде глупаво за един велик музикант да свири на един глух човек и да му казва: „Какво разбра?"" Той ще му каже: „Само виждам, че една клечка я мърдаш напред-назад." Музикантът ще му каже: „Ти си глупав." И двамата са глупави. На другата страна има художник, който е нарисувал хубава картина и я показва на сляп човек. Пита го: „Разбрали, как ти се чини?" Онзи отговаря: „Имам пред себе си едно платно, което на някои места е малко грапавичко. Купил си го отнякъде." Художникът му казва: „Ти си простак, ти нищо не разбираш." И двамата са прости. Простак е художникът, че не разбира, какво този човек очи няма. Няма условия да го разбере. Когато дойде едно висше същество при нас, то трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много работи философски и всякой ден ги проверявам и някога съм се хващал за корема да се смея. Някои философи са слепи. Пипат и говорят: „Този свят е едно платно с малко грапавинки, с малко страдания. Глупави са всички хора." - Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои.
Светът е повече от едно платно, повече от известни издигнатини и вдлъбнатини. „Свет" е една отлична дума. Светлина трябва да има в ума, очите, ушите и във всичките мозъчни центрове на човека, във всичките му сили и способности, за да разбира той нещата. И този човек, който може да разбира света, трябва да е живял много дълго време. С един живот човек не може да разбере света. Какво можете да разберете в един живот от 20-30 години? При сегашните условия на света каква философия да научите? Постоянно ще чуете във вестниците коя страна побеждава, колко сили са унищожили румънците, колко пленници са хванали българите, германците. Това е философията. Какви изобретения са направили: германците изнамерили 42-сантиметрови оръдия, французите -52-сантиметрови, американците-54-сантиметрови, германците имат толкоз цепелини. Питам: Каква философия ще се научите от това? Когато мине един аероплан над София, ще ви се разтупа сърцето и после казвате: „Слава Богу, отървахме се." Бог не създаде света, за да се бият хората в него. Има закони, които регулират нещата. Стават войни - имат причини. Когато стане някоя буря, когато се дигне прах във въздуха, кои са причините? - Станали са известни течения, казват учените. Някъде се е нагорещил въздухът повече, някъде - по-малко. - Защо трябва да се нагорещява въздухът и защо трябва да се изстудява? Не може ли без да се нагорещява и изстудява? - Не може. - Но зло е, казват, защото някои бури събарят къщи.
Но в същото време тези бури ще донесат влага, ще пречистят въздуха и пр. По-голяма е ползата, отколкото вредата. Една война на какво се дължи? Можете на материалистически език да кажете: Това е една буря в духовния свят, която трябва да освежи хората. След тази буря народите ще станат много умни, тази буря ще освежи хората. Ще се явят писатели, които ще разсъждават много умно. След 50 години ще дойдем, за да видим. Сега виждаме злините. В Божествения свят всички неща се използуват и нищо не е случайно. И когото убият на бойното поле, трябва да го убият; и на когото трябва да запалят къщата, трябва да я запалят. На когото отсекат крака, трябва да му го отсекат. Има статистика, която доказва голямата закономерност. Има закони, които регулират колко кораби трябва да потънат, колко трябва да се направят.
Например 500 кораби потънат през дадена година. В 10 години ще дойде един период на най-голям брой потъвания, после - период на най-малък брой потъвания. После пак се повтаря. Или пък да вземем пожарите. Като че е определено колко къщи трябва да изгорят всяка година. После - ражданията и умиранията. Като че е определено колко души трябва да умрат всяка година, колко хора трябва да се родят и колко хора трябва да умрат. Не само това. Аз имам съчинението на един автор, който прави математически изчисления. Той е правил изчисления по следующий начин: в 10 английски градове той изследвал броя на родените момчета и момичета в течение на 10 години и след това е можал математически да определи в следующите години колко момчета и момичета ще се родят във всеки един град, с погрешка само на единица. Сега някои отиват много по-далеч. Да кажем, че лотарията се тегли 4 пъти на година. В следующата серия да познаете които билети ще спечелят. Значи има един закон, който регулира кои билети ще изкарат децата, които бъркат. Вие се почесвате в тила си. Това почесване в тила може да няма наглед никаква смисъл, обаче аз знам защо. Или пък някой си е забъркал работата и туря си показалеца на челото, над веждите. Отгоре се казва на този човек: „Не си пресметнал и затова си забъркал работите. Трябва да пресметнеш. В тази лаборатория над веждите има складирано това, което ти трябва, там ще намериш книгата и еди кой си член от закона, който ще те освободи. После някои си стискат си главата. Обаче със стискане вратата не се отваря. Орехи се чупят така. Човек трябва да има ключа.
Трябва да живеем разумно. Има много книги, писани по въпроса какъв е разумният живот. Това е ваша работа. Вие трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата. Защото ученикът, който се учи, ако няма свое разбирание, той никога няма да разбере това, което учителят му преподава.
Ние се намираме сега в следующото противоречие. Има една басня или една легенда, че първоначално Господ създал двама хора на земята, но те не са се обичали. Не могли да се разберат и затова са се намразили. И тези души турил в две най-отдалечени едно от друго места в пространството, за да не се виждат. Но в тези далечни места на пространството те се затьжили един за друг и почнали да се обичат. Понеже Господ ги е заковал на тия места, те направили мост. Този мост е Млечният път. Това е мост, който съединява тези две души. Значи има такъв път, по който хората могат да се разберат, И по този Млечен път Христос слезе. Това е Млечният път на Хармонията.
Някои казват: „Какво нещо е „ангел"?" И аз питам: Какво нещо е „човек"? Старите индуси са определили човека като сьщество, което мисли. А какво нещо е „ангел"? „Ангел" значи на санскритски „Огън Пламтящ". Също така и „Любов". Любиш ли - ангел си, ако не любиш - човек си. Но аз казвам на някой: Не сиангел. Ти си един от тези души, които Господ е заковал, някъде.
Петър на санскритски значи дух (Pitar - дух). На Корнелий казали: „Иди при Духа. Той ще ти каже всичко." „Петър" на старогръцки значи „камък". Но и живи камъни има. Само Духът може да бъде жив камък. Под „камък" Христос разбира нещата, които са неизменяеми, Божествени в себе си, разумни. Корнелий трябва да се моли. Ето една задача за мнозина. Не знаят да се молят още. Някои казват: „Какво трябва да кажа на Господа? Не знае ли Той?" Други казват: „Как трябва да се моля?" Ако питате някой теософ, той ще ви каже: „Аз съм Бог. Няма за какво да се моля. Ще размишлявам, ще разсъждавам." философът казва: „Аз ще размишлявам." Но молитвата е необходима. Тя е дишане на човешката душа. Тя е едно общение между Бога и човешката душа. Когато Бог говори, ти ще мълчиш и когато Той спре, ще ти каже: „Искам да повториш това, което ти казах." Думата „молитва" значи да се качваш и слизаш. Има някои хора, които вечно говорят. Те са бъбрици. И като спят нощем, пак бъбрят. Като спят, трябва да мълчат. Какво е спането? Когато спите, Господ ви преподава уроци и понеже човек тогаз е изолиран, Господ може да му разправя. Като се събуди, Той ще му каже: „Повтори каквото ти казах." Ако не е чул добре тези заповеди, какво ще повтори? Ще набие жена си, ще понатупа децата? Цял ден е неразположен, защото не е разбрал урока, мисълта на живота за този ден. И когато един Божественен пратеник дойде от небето при нас, иска да ни каже, че без чистота никога няма да видим Бога, без святост няма да го разберем, без любов няма да го почувствуваме, също така без милосърдие и без правда. Трябва да разберем какво нещо е Любовта. Някои казват: „Ние разбираме Любовта." Някои от вас я разбират. Вярвам, че я разбират, но трябва да я разбирате повече. Любовта винаги носи със себе си омраза. Ако любиш доброто, ще мразиш злото; ако любиш злото, ще мразиш доброто. Ако любиш доброто, непременно ще се гнусиш от злото. Следователно Любовта не може да разрешава въпроса да донесе спасение на хората. Кой тогаз ще спаси света? Това е този ангел, той е Христос, той е думата „милосердие". Само в милосърдието няма сянка. Само в Божественото милосердие няма раздвоявание. Затова трябва да се учим на закона на Милосердието. Затова дойде този ангел при Корнелия, да го научи на закона на Милосердието. И когато хората на света се научат да бъдат милосердни и го приложат навсякъде, тогаз всички неща ще се примирят. Истината прави човека свободен, учи го кое е добро и кое е зло, кой е глупав, кой е мъдър, но Истината няма в себе си този елемент да примири нещата. Само Божественото милосердие е ключа да примири правдата с неправдата, мъдростта с глупостта, доброто със злото да не се карат в нас. Казват: „Той е добър, аз не мога да го търпя", „Той е глупав, не мога да го търпя", „Той е лош, не мога да го търпя". Светът не е лош. Лошо е нашето разбирание на нещата. Ние сме лоши в себе си. Светът е много добър. Тая душа, която вий мразите, тя се мъчи, тя страда, тя е закована някъде в небето. Ти му казваш: „Ти никога няма да се спасиш, вечно в пъкъла ще стоиш." Аз питам: Кой е съветник на Господа, та да знае какво мисли Господ? Тези философи съветници ли са на Господа, та да знаят какво мисли Той? Те са като глухия, който слуша великия музикант, те са като слепия, който пипа платното на великия художник. Тези ли са хората, които ще ни покажат пътя на спасението, пътя на новата цивилизация, които ще ни покажат как трябва да се подобри животът. Това е онзи ангел, който ще ни научи на милосердие. Това е Христос. В душата на Христос има милосердие, самопожертвувание. Вие казвате: „Ние се скриваме да не ни демагнетизират, да ни ограбят." Отворете вашите каси, вашите сърца, всичко отворете. Охлювът си показва рогцата и после пак ги прибира. Вие трябва да напуснете вашите черупки. Аз не говоря на охлюви, на миди. Аз говоря на хора, които се питат: „Какво трябва да мисля, какъв е смисълът на моя живот в този Божественен свят, какво е моето предназначение, какво трябва да направя аз?" Аз казвам: Трябва да се научи Божественото милосердие. Колкото пъти съм говорил за милосърдието, всякога ми се гневят и ми казват: „Вие ми мислите зло, не ме разбирате." Аз ви разбирам, че обичате истината, правдата. Разбирам ви, но не съм срещнал още между хората милосерд човек. Ето в какво е спасението. Това е Христос. Това е Христовото учение, това е бъдещата култура. След тази война милосердието ще дойде. Сакатите, които ще са милиони, със своята мисъл ще съградят едно ново течение, в мисълта те ще казват: „За какво беше всичко това? Днешните народи, които се бият, са културни, те не са варвари." Те ще размишляват върхутози въпрос. Жената не може да търпи мъжа си. И защо? Защото той погледнал на друга някоя жена. Как така той да има право да гледа. Тогаз той трябва да бъде сляп, за да не гледа. Мъжът пък се кара на жена си, когато тя погледне на друг мъж. Някои казват: „Христос като дойде, ще оправи." Христос сега ще да внесе едно ново учение на примирение между хората, учението на милосердието към всички без разлика, както при Корнелий. И когато ний почнем да се молим и да правим добри дела, тогаз Господ ще дойде и ще ни изпрати при този Петър, при Духа. Тогаз Духът ще ни донесе радост, веселие. Той ще разкрие великите задачи, Той ще направи Млечния път в нашата душа. Ние тогава ще пътуваме от Слънце в Слънце, от планета в планета и ще видим колко велик е Господ от Венера, Марс, Сатурн, Слънцето, ще се отправим към най-ближната звезда, после, като преживеем там, в други звезди. За всички ви има велики дела там. Това ще дойде, когато имате милосердие. Тогаз вие имате велико бъдеще. Сега какво очаквате? Да дойде Христос, да ви спаси. Аз знам за вас, че Христос най-малко по 100 пъти ви е изваждал из земята. Хвърляте се във водата и Христос ви избавя. И така много пъти. Законът на милосердието трябва да обнови всинца ви. Какво става сега в света е много ясно. Господ формирува един нов свят. Какво ще стане с България? Положението на България ще бъде много по-добро, отколкото сега. С всички народи в Европа ще бъде много по-добре, отколкото сега. Един човек с дебел корем, като заболее от тифус, ще спадне и му казват: „Горкият човек!" Но всъщност сега е човек, по-рано не беше човек. Тая война ни лекува от една болест. Всички народи са болни. Господ ще ни излекува. Тези, които умират сега болни, пак ще възкръснат, тъй както листата, които капят, но които новият желъд пак ще възкреси. Новият желъд ще ги извика към живот. Както Господ живее, така и вий ще живеете с Него. И в този свят да се стремим да бъдем добри слуги, че като се върнем при Него, да каже, че сме изпълнили Неговата Воля. Някои казват: „Няма да Го видя." Всякой ще го види. Като отидем при Него, той ще каже: „Защо опозори своето име, уби сестра си, брата си? Ще се върнеш пак." Господ няма да говори така троснато. Аз си представлявам какво ще каже. Той ще ви каже много кротко: „Много съжалявам, синко, че ти никак не си разбрал още моето милосердие. Върни се сега на земята да научиш милосердието. Върни се да покажеш на тези хора какъв съм Аз. Аз съм Бог на Милосердието. Сега хората мислят, че аз съм жесток, немилосърд. Вие ме компрометирате. Това не е добро." Като видят милосърдният, хората ще кажат: „ Ето един човек, който ходи по Бога." А сега какво казват: „И те се карат." Аз сега не питам набожен ли си. Аз питам милосърд ли си. За някого може да се каже: умен човек е, но милосърдие няма. Умен е, обаче казва на ближния си: „Ти си глупав, аз не мога да те търпя." За другиго може да се каже: добър е, но милосърдие няма, обича, но милост няма. Една дума искам тази сутрин да остане във вази: думата Милосърдие. В 75 година в град Чикаго един господин, като доял кравата си при светлината на свещ, кравата ритва свещта, сламата се запалва, изгаря по-голямата част от град Чикаго. С милиарди загуби имали американците. Един богаташ, като наближил пожарът към него, казал на едного, който бил там: „Ще дам 200,000 лева, вземи тази каса. „Поврага", му отговорил онзи, като бягал, за да спаси живота си, защото огънят идел отподире. И този богат американец е бил принуден да бяга. Сега някои си казват: „Аз да бях, да ги взема 200-тях хиляди лева! Да, но огънят гони отподир. Чикаго след този голям пожар има по-великолепен изглед. И сега в света, поради войната, имаме подобно. И сега някои казват: „Ела, 200 хиляди лева!" Да, но огънят? Върху тези развалини ще се съгради една култура много по-велика. Сега, като разберете Духа на Милосърдието, Който Господ ви праща, ще разберете Неговото учение. Скопие, 23 октомврий 1916 год. 10.30 часа вечерта. Забележка на редактора: Преписано от Георги Куртев в Скопие по време на войната. Изпратено му от Петър Дънов.
