15. КОНСТАНТИН ТОДОРОВ АРАБАДЖИЕВ, ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ ВЪВ ВАРНА
Биографични черти Като свършил Търновското главно българско училище, от което получил, според тогавашния ред, похвален лист за превъзходен успех и благочинно поведение - Арабаджиев станал учител през 1855. година в село Самоводен, а след туй - в Лисичери. В двете тия грлеми търновски села той учителствувал пет години.
Тъкмо в края на това време, българите във Варна, твърде малцина още тогава - раздвижени и оживени от важните Великденски събития в Цариград на 3. април 1860 година, когато Иларион Макариополски с мъжествен замах нанася решителен удар по черковния въпрос на цариградския патриарх, и тържествено прогласява независимостта на българската църква от гръцката патриаршия - към това време, повтарям, и българите във Варна начеват по-често да се събират и ревностно да обменят мисли за съставяне на българска училищна община и отваряне на народно училище и в техния град, удавен тогава в гърцизъм и гагаущина. И наистина, през месец май на тая бележита за народа ни година (1860), те съставят такава община, за което свидетелствува и останалият оттогаз неин печат.83, че училището се искано не от българите, а от руския вицеконсул във Варна Ал. Рачински по политически съображения, варненският мютесариф (окръжен управител) Ашир бей не позволил отварянето му. Учителят бил теглен под строг полицейски разпит, който се свършва благополучно, благодарение на предварително дадените учителю наставления от Никола Георгиевич.
„Известия на Варненското археологическо дружество", книжка VI, 1914 год. (стр. 6-7)
