1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ
(музейна сбирка, открита на 24.V.1977 година) Селото Хадърджа е преименувано на село Николаевка на името на главнокомандуващия руските войски през 1877-1878 г., Великия княз Николай Николаевич, брат на император Александър II. Войските на генерал Манзей на VII Кавказка дивизия влизат в село Хадърджа вечерта на 2.11.1877 год. след 40 км бавен преход в горите на Добруджа и непроходимата кал на полетата. Селяните изпращат адрес до княза, той дава съгласието си и изпраща 3000 гроша за селото.
Селото се намира на 30 км северозападно от гр. Варна. Още от турско време и сега е център на община. Разположено на 350-400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на р. Деде пунар дере. Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в р. Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Коз.пуджанската нахия. Населението на Варненската кааза и Козлуджанската нахия през XIX в. е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др.
Турската колонизация и руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население. Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-29 година към Северна Добруджа и Бесарабия. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източно-балканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, се заселила в с. Хадърча, а друга част, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Тоза ново население представлява и етническата осноза на българското национално Възраждане във Варненския край.
Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, с. Хадърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на Българщината във Варненско. Изключителната заслуга затова се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в с. Голица, Месемврийско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на руско-турската война през 1828-29 година преводчик при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил и установил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелният човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 год. първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10-15 ученика в килера на чорбаджи Атанасо-вата къща. След училището, чорбаджи, чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата - за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издействува разрешение за продължаване на строежа. На 26.Х. 1854 год., в присъствието на много селяни от съседните села, сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият Константин Дъновски. Започват и училищните занятия. През 1853 година те са преустановени, тъй като е обявена Кримската война. През 1856 година войната свършва и К. Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов. През същата година е извикан и втори свещеник - Иван Громов. Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи, на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненската околия. По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намира във връзка с български търговци във Варна. К. Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, и както сам казва, понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта Ha3.IV.1860 г. цариградските българи, начело с Иларион Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненска околия, българите се раздвижили и подкрепили тази инициатива. Забележително е, че не във Варна, където българите се чувствували още слаби и неорганизирани, а в село Хадърча било свикано за целта на 21 .V.1860 г., по споразумение между дядо Атанаса и Варненските български първенци, едно събрание от представители на българите във Варненско, а именно от селата: Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий, Кумлуджа, Суджаскьой, Гевреклер, Гюндоглу, Чатмата и Куюджук, на което било решено, че се отказват оттук нататък от цариградската гръцка патриаршия и нейните владици, и признават за свое върховно началство новата българска църква в Цариград, начело с Иларион Макариополски. Това решение, подписано от всички представители-първенци, придружено от особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Макариополски с покана да посети и обиколи Варненско. По такъв начин село Хадърча заело едно особено средищно положение във Варненската околия. На следната година в Хадърча на едно ново събрание на селата във Варненско този забележителен българин, Атанас Чорбаджи, бил избран за представител на Варненско по народните работи в Цариград. Той заминал за там, където останал като такъв на свои разноски до своята смърт.
През 1861 год. Атанас Чорбаджи носи просбата на Варненско до Високата порта, с която иска: 1. Да бъде призната и утвърдена българската църковна независима йерархия. 2. Да позволи, щото българското духовно началство, заедно с българските представители, да уреди църковните дела на българските епархии. Тази просба е подписана и подпечатана от първенците на селата Капаклий, Хадърча, Гюндоглу, Гевреклер, Чатмата и Козлуджа. В Цариград престоял 4 години и издействувал назначаването на двама свои съселяни за свещеници и в околните села. След четири дълги [години] борби за църковната свобода на нашия народ, тоя бележит българин починал в 1865 год. в Цариград и е погребан в гробницата Егри-капу. Близките му искали да пренесат тленните му останки в селото, но била донесена само надгробната плоча, която си бил приготвил приживе. Забележителни са думите му, които той казал в Цариград при уреждане на църковните работи: „Няма да си отида оттук, докато не видя български владици да се упътят за Българско". Надгробната плоча се намира в църковния двор върху гроба на неговия внук Атанас Златев, който е бил убит от турците в Ботевската гора.
След Петър Атанасов, учител става Курти Добрев и двамата от същото село. Последният по професия абаджия, като едновременно упражнява занаята си и учи 10 ученика. Заедно с това изпълнява и длъжността селски писар. Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия. Учениците са сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години към 1866-1868 год. тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. Андон х. Матеев. Те очевидно в нищо не променят атмосферата на училището, поради което някои недоволни ученици го напускат и отиват да се учат в с. Юшенлий. Същите ученици изпращат на 31 май 1871 година писмо до Варненската община, което показва състоянието на обучението и изобщо изостаналостта на местното училище. След 1871 година в селото учителствува Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците -116 момчета и 17 момичета, и се въвежда разпределение в 4 отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874/75 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 година провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика. Във второ отделение -19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000. Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни.
Заедно със завареното турско население през 1874 година село Хадърча наброява 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители.
Селото се нарича Николаевка от 1877 година. Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II. Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който им отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша.
Основни поминъци на селото са били земеделието и овцевъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството.
Юни, 1977 г., с. Николаевка Съставила Н. Стефанова Издава ОПК и СОСИК - с. Николаевка По времето на Иван Д. Славов - зам. председател ОНС с. Хадърджа -Николаевка
