Тласкани и насърчавани от всички тия събития, немногобройните варненски българи наченали най-подир да се сплотяват и организуват. Според спомените на свещеника К. Дъновски, които се потвърждават отчасти от някои косвени известия, на 11 май 1860 г. във Варна била образувана българска община с особен печат и при състав: х. Стамат Сидерев, х. Рали Мавридов, Никола Даскалов, Сава и Никола Георгиевич, Костадин М. Тюлев, Хр. Попович и свещ. К. Дъновски. В първото си заседание тая община се била занимавала с молбата на Кою Чорбаджи от Балчик да се изпрати зет му Димитър в Цариград, за да бъде ръкоположен от Иларион Макариополски за свещеник на гр. Балчик, което и станало. Че групирването на варненските българи е станало наистина през май, както Дъновски твърди, това се подкрепя и от други данни; обаче също така напълно сигурно е, че съставът на общината не бил тоя. който дава К. Дъновски, а по-друг.25 Това важно писмо-формуляр, препис от което Арабаджиев имал запазен и предал на Иван Церов, гласи буквално така: „ВьiСокопреосвященьiший Владико, Милостивьiйший Архипастир и Отец! После смиреното и покорното целувание на святата Ви десница, ний долуподписаните жители...... с казаата прихождами да Ви известим чрез настоящето си, че и нас както и другите наши единородци Цариградският патриаршеский престол, който е с интриги потъпкал народната ни Йерархия вопреки църковните закони, е отдавна накарал с разнообразните си злоупотребления и престъпления на каноните да мислим за избавлението си от него. Но догде на Божествения промисъл не било угодно да определи особено за това време, ний продължавахме да охкаме под притеснителната му власт. Сега като се научихме ненадейно за отречението от речения престол, което торжествено направили нашите единородци в Цариград, ний излязохме из търпение и с радост ще ся отречем и ний от богоомразната власт на Гръцкото Духовенство, като изхвърлихме из църковните си молитви имято на патриарха и на проводения от него архиепископ, на място които ще турнем да се молим за благоденствието на чадолюбивейшаго Царя нашего султан Абдул Меджита и за Ваше Високопреосвещенство, като за църковен наш началник.
За това наше справедливо желание ний известихме честното правител ство с особень! махзари, с които го и молим да припознай за наше духовно начялетво онова, което нашата съвест, съобразно съ законите на Вярата, ни кара да припознаваме, сиреч църковното начялетво при Българската наша народна църква в Цариград, която считамь! за истинна наша духовна майка.
Това и Вам, В. Пр. Владико, известявами и Ви потвърдявами с нашите подписи и печати, че ний с драго сърце от сега нататък имами да припозна-вами за църковно начялетво начялетвото при Българската наша народна църква и от която са обявлявами зависими, според както искат и законите на нашата вяра и да него ще ся обръщами за всичките си религиозни нужди и дела.
Това наше общо религиозно писмо Ви дава право да действувате като пълномощен от наша страна за утвърждение от Високото Правителство на нашата зависимост от Църковното Начялетво на речената църква в Цариград и за да ся припознай от Високата Порта Подновената наша иерархия. Надеюще ся че ще на приемити и не щете ни откажите и оставите без Отеческий Ваш отговор на това наше писмо, оставами смирени Ваши
Во Христе чада Жит.........съ казаата." Това писмо свидетелствува вече ясно за процеса на национално сплотяване, който се извършвал между варненските българи. Това се изразява още по-силно и в един друг факт: осъществяването внушенията на Рачински за българска просвета във Варна. Организирани в община, Варненските българи пристъпили веднага към откриване на българско училище. Трябва да се признае, че при малочислеността на Варненската българска община, която тогава, в края на 1860 г. броила всичко 136 къщи, това е било цял подвиг, защото издръжката на подобно училище се явявало една трудна задача. И поколенията с признателност трябва да помнят, как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист патриотизъм и родолюбив, доблестно и със себеотрицание са изнесли на своите плещи сравнително големите разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна. Приходо-разходните книги на Варненската българска община, които се пазят във Варненската митрополия и във Варненското археологическо дружество, свиде-телствуват за делото на тия народни труженици. Разходите за училището били посрещани, освен от волни пожертвувания, главно от заеми, които Варненските търговци българи отпущали, без обаче да ги получат обратно поради увеличаващите се нужди и финансови затруднения по поддържане и разширение на училището.
