В стаята на Учителя Дънов, обитаващ дома на Петко Гумнеров от 1905 до 1926 г., над кревата му е била окачена една икона в позлатена рамка на Исус Христос. Това е била иконата на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа, чийто празник е на 16 август.
Последователите на Учителя Дънов са знаели и са познавали баща му Константин Дъновски, който е бил тогава още свещеник. А по онова време е било задължително във всеки дом да има някаква икона с кандило на стените. А още повече в първите години Петър Дънов е съветвал привържениците си да посещават църквата. Ето защо никому не е правело особено впечатление, че над кревата му виси икона. Нямало нищо чудно и се е приемало за напълно естествено.
По-късно се започват гоненията срещу Учителя, подклаждани и насочвани от църквата и българското духовенство. Последователите му също са били подложени на гонения. Тогава Учителят Дънов им е наредил да не посещават повече църквите. По-късно той обяснява, че отначало е искал да реформира църквата, така че последователите му да я посещават. Но после се отказал, когато църквата почнала борба и война срещу него.
Тогава един от последователите на Учителя Дънов, влизайки на посещение в стаята му, погледнал на стената, видял иконата и попитал: „Г-н Дънов, тук вие държите икона, а църквата ви гони, хули и прогонва слушателите ви." Учителят Дънов погледнал иконата и казал следното: „Тук художникът се е доближил най-вярно до истинския, физически образ на Исуса." Онзи приятел занемял, станал и я разгледал подробно.
Този приятел беше го разказвал този случай на много хора. Когато от 1969-1976 г. работех с Мария Тодорова и Борис Николов, бях приеман в техния дом, над леглото на Мария Тодорова висеше същата икона. Аз не знаех нищо за нея. Разпитах я и тя ми разказа нейната история, че тя е взета преди разпродажбата на вещите на Учителя през 1958 г. от заложна къща към общината в град София.
След кончината на Мария Тодорова през 1976 г., понеже аз бях определен за наследник и приемник на Мария Тодорова и Борис Николов от самите тях, то Борис Николов един ден свали портрета с иконата и ми го предаде. Аз го приех, запазих и днес предавам нейната история, като съм заснел на цветен диапозитив иконата и сме го направили на цветен плакат, тъй че да може да се слага в рамка и да се поставя в самостоятелната ни молитвена стаичка. Плакатът ще бъде даван като приложение към „Изгревът, том XI".
През 1945 г. са направени снимки от фотографа Васко Искренов на ул. „Опълченска" 66 на дома Гумнерови, където е живял Учителя. Една група ученици от времето на Школата, които са присъствували от първата година, когато Учителят Дънов е държал своите беседи от стаята, седнал при прозореца, и през отворения прозорец слушателите са слушали отвън от двора, са били поканени да участвуват в снимките. В тази група са Борис Николов, Мария Тодорова, Елена Андреева, Буча Бехар и др. На една от снимките от стаята на Учителя, както е заснет неговия креват над кревата се вижда окачен на стената и Неръкотворният образ. Това е същият Неръкотворен образ, който после висеше в стаята на Мария Тодорова над нейното легло.
Отзад на иконата, след като се отвори и се махне стъклото, е написано на руски език, че това е икона на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа. Дава се накратко историята на преданието и че образът на Неръкотворния образ в царуването на Константин Багрянородни в 944 г. и е пренесено в Цариград на 16 август и от този ден нататък започват да празнуват тази дата.
Отзад е написано, че това е собственост на руския атонски Св. Илинсково скита. Позволено е отпечатването от цензура в Киев на 1 април 1897 г. на Киевската духовна академия. Отзад с молив бе написано: Рамката да бъде златна. Отпечатана е в гр. Одеса - Хромолит Д. Плющева в Одеса.
Публикуваме един препис за образа на Исуса Христа:
Образът на Исуса Христа /Препис от пергамента-писмо на юдейския управител черноморецът Пупли Лентул Пилат/ До Негово Императорско величество Тиберий Кесар. Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си, първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята.
Наистина, о царю, за Неговите чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото които Го видят, принуждават се или да го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава. Като назарянин той е с коса, която пада от двете страни на лицето Му. Лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат; брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен, очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на бляскавостта, правят невъзможно човек да го не гледа. Изобличенията му докарват страх, а наставленията Му - плач. Никой не го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видяли. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повечето от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява пред тях. И когато се явява, явява се с нравствено предназначение.
Както и майка Му по тия страни е безпримерно хубава, тъй и Той е до неимоверност хубав. Ако Ваше Величество желае да видите тоя човек, да ви го изпратя по-скоро. Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки иерусалимнянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, броят Го за луд, но като говори, всички се боят и треперят.
Според, както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог. Някои го укоряват, защото показвал незаконността на царските закони, затова се обезпокоявам от четата на тия злодейци.
Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му. Писах настоящето си, за да се съобразя със заповедите на Ваше Императорско Величество. Ваш раб - Юдейски управител Пупли Лентул Пилат. /Преводът от арабски, оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим./
