Иконоборството започва при император Лъв III (717-741 г.) в Константинопол. Било решено да се премахне иконопочитанието, като по този начин църквата ще получи по-духовен характер. Ще се премахне суеверието, идолопоклонничеството, което се е внедрило от Стария Завет в новите времена със иконопоклонничество. В 726 г. издава указ срещу иконопочитанието.
Започнало се е с разрушението на мозайките на църквите и унищожение на иконите. Били отнети земите на манастирите, унищожени манастири и намаляло духовенството, които се обогатявали за сметка на селяните. След смъртта на Лъв III на престола се качил синът му Константин V (741-775 г.), който свикал църковен събор на 10 февруари 754 г. и било решено да се унищожат всички икони. Били анатемосани главните привърженици на култа към иконите. Иконите навсякъде са изхвърляни, изгаряни, мозаичните изображения се замазвали с вар. Решил да закрие всички манастири. Едни били разрушени, други, превърнати в казарми за войската, понеже монасите били разпространители на идолопоклонничество. За единствен образ на Исуса Христа се признавала Евхаристията.
Престолонаследникът на Константин V бил синът му Лъв IV Хазари (775-785 г.), който също е бил иконоборец. Но след смъртта си оставил малолетен син и властта на империята минала в майка му Ирина, която била иконопочитателка. Синът се възкачил като Константин VI (780-878 г.) на престола. В 787 г. бил свикан в Никея вселенски събор, който отредил догмата за иконопочитанието. Според него иконите стават предмет на нашето съзерцание и гледащите иконите, чрез тях се възбуждат към възпоминаване за самите първообрази, като им се въздават почит, уважение и целувание, но в никакъв случай не може да бъдат предмет, признак на онова служение, което подобава само на Божественото. По този начин се пресича суеверното почитане на иконите.
Възстановяването на култа към иконите е при Михаил III (842- 867 г.), който наследил престола като малолетен. Регентството приема майка му Теодора, която възстановява иконопочитанието с празник на православието на 19 февруари 843 г. в първия ден на великите пости. Иконопочитатели били цариградският патриарх Герман, Йоан Дамаскин, Теодор Студит. А Евсевий от Кесария, IV век е бил срещу култа на иконите.
Иконоборството носи социална, политическа и религиозна революция. Социална революция за обединените селяни и обогатяването за тяхна сметка на монаси и манастири. Икономическа - да ограничи икономическата сила на монашеството и политическото им влияние и да засили централната власт на императора. Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството. Ето защо то било покрепено от широките среди на селското население и градската беднота, защото изведнъж изчезва феодалният гнет на манастирите.
А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван. Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог. Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето спасение. Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е. на изобразеното, но едно е образът, друго е изобразеното (първообразът) и различието им е съвършено ясно, макар едното и другото да преставляват едно и също нещо. Всеки образ е откриване и показване на Скритото. На иконата се представя видът и формата, очертанието на невидимото и безтелесното, заради слабостта на нашето разбиране както на Бога, така и на ангелите. Тъй като не можем да съзерцаваме безтелесното без съответни нам образи, иконата чрез материята ни въвежда към чуждия на материята Бог."
