Пророческата буквеница се разнася от всички апостоли при подготовката на Априлското въстание през 1876 година. И учени, и прости са били изумени от пророческото съчетание на буквите за 1876 година.
Тази кабалистична формула, това „страшно мене, текел, фарес" на отоманската империя според писателя Иван Вазов се е движело победоносно в навечерието на Априлското въстание в умовете на българите. „Турция ке падне" - това е бялата магия, която е организирала българите за въстанието. В романа „Под игото", глава XIV, за Бяла черква е описано подробно въздействието на магията.
Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания" споменава за това пророчество: „Аз предполагам, обаче, че авторът на „Турция ке падне" не е само едно лице, но целият български народ, на който божественото огнено въодушевление по това време откри едновременно това съвпадение. Секи, знающи да чете и пише съзаклятник е писал това изречение по онова време със собствената си ръка, за да се увери по-добре, по-нагледно в неговата истинност."
За доказателство трябва да споменем, че от 12 до 16 април 1876 г. заседава в местността Оборище първото българско Велико народно събрание и насрочва датата за въстанието на 1 май 1876 година.
А в Копривщица се изработва знаме от Танчо Шабанов и цялата формула била избродирана върху знамето, а до нея в цял ръст бил изрисуван лъв. Това знаме, след погрома е било закарано от турските власти в Цариград за доказателство на съзаклятниците. Същата формула с нажежено желязо е вдълбявана на дъбовите черешови топове.
Най-силно формулата е действувала на българските свещеници и учители, които по това време са били грамотни и които са движели вътрешната съпротива на българите срещу османското робство и гръцкото иго, упражнявано чрез православната византийска църква. Извезаното знаме е вдигнато първо в Копривщица, след като било написано „Кървавото писмо" на 20 април 1876 г. от Тодор Каблешков и изпратено в Панагюрище на Панайот Волов и Георги Бенковски, след което се вдига Априлското въстание.
След пленяването на знамето, то е изпратено в Цариград, където е показвано пред чужди дипломати като веществено доказателство за организирания бунт. Но никой от дипломатите не е разбирал от формулата. След потушаването на Априлското въстание от 11 -22 декември 1876 г. е свикана в Цариград конференция с представители на Великите сили - Англия, Русия,
Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия, Османската империя. Тук бива изработен проект, според който се предвижда създаването на автономна българска област в границите на създадената вече Българска екзархия чрез ферман на султана още в 1870 г. Трябва да се състои от две части: Източна, със столица Търново, и Западна - със столица София. Но Високата Порта отказва и отхвърля плана. На практика това означавало, че се избира войната. След провалянето на Цариградската конференция на 19 март 1877 г. в Лондон бил подписан протокол от Великите сили, според който Турция се задължава да направи реформи, съгласно решенията на Цариградската конференция. Османското правителство отказало. Това дало повод за избухването на Руско-турската война през 1877-1878 г., с която се освобождава България.
Ето така се сбъдват думите и числата на пророческата бу квеница „Турция ке падне". А на Самарското знаме, на червената му лента, е отбелязана годината 1876 г., която година е еднаква с пророческата буквеница от формулата „Турция ке падне".
А защо е изрисуван лъв до буквеницата на знамето в Копривщица ще се спрем тогава, когато ще разгледаме Откровението.
