15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ
Заемал три пъти патриаршеския престол от 1797-1798, от 1806-1808 и от 1818-1821 година. На име Георги, роден през 1751 г. в градчето Демитсане в Пелопонес, от бедни родители, учил в родното си място, после в Атина в смирненското евангелско училище и при знаменития учител Данаила Керемевса, в неговата богословска школа при манастира „Св. Йоан Богослов" на остров Патмос.
След завършването на учението си станал архидякон и протосингел в митрополията в Смирна, а след това заел местната катедра. Като смирненски митрополит, Григорий се занимава с плодотворна деятелност, дейност -просвещение на народа, посредством проповеди, грижел се за народните училища, за материалното обезпечаване на духовенството и външното благополучие на папството. Живял външно прост живот на аскет. Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение. Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V.
Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол. Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на манастирския устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата. Спазвал в личния си живот аскетизма и бил строг към постъпките на другите. На 10.IX.1808 г. след свалянето на султан Селим III (1789-1807 г.), който е бил благосклонен към него, но при новия султан Махмуд II (1808-1839 г.) той загубил патриаршеския престол. Той е бил отначало в манастир на остров Патмос, после бил в Халкидон и Драма, а после насилствено бил отново заточен в Иверския манастир в Атон. Върнал се при своите духовни братя Трето патриаршество (1818-1821 г.) На 14.XII.1818 г. е избран за трети път. Обръща внимание на изучаването на родния език и литература. Призовава духовенството да разпространява истинното знание между народа. Основал в 1819 г. благотворителни учреждения за оказване на помощ на бедните и болни гърци. Бил много икономичен, издал наредба монасите да живеят според иноческите устави и канони. Той често пъти е показвал ключа си от атонската килия и заявявал че ще отиде там за трети път, на онези светски лица, които се стремяли към лично обогатяване и несправедливи цели.
През 1807 г., когато английската флота се явила срещу Цариград, той събрал 30000 гърци, които да укрепват крайбрежните крепости. Той със собствени ръце е носил пръст за укрепване. Султан Селим III, виждайки лично това от прозореца на двореца си го извикал, наградил го и го изпратил с кон до Патриаршията. Той е знаел, че насила турците ще изкарат населението да работи ангария, затова приел сам да ги ръководи, за да спечели благоразположението на султана.
Но през третото си патриаршество, нещата са се променили. След създаването на филики Етерия през 1814 г. в Одеса, той извиква митрополитите и им нарежда, след като ги посвещава чрез Антиминса и настоява моленията за освобождението на християните да става в навечерието на Рождество
Христово и Богоявление, Великата събота, Петцесетница и Преображение Христово. Той предложил в Антиминса да се поставят и от мощите на Св. великомъченик Мина. След като Григорий V благословил движението, гръцките митрополити из българските земи наредили на гръкоманите българи чрез чорбаджиите и църковните старей и свещеници обща агитация всред народа. Издигнали знамето „За вяра христова против агаряните " Цялата вътрешна организация е извършена от духовенството, защото само те са знаели какво означава Антиминса, тайнството Божествена евхаристия, нейното изповядване в думи и дела. Те са подтиквали на преден план да излизат деятелни лица, които да оглавят подготвяното въстание.
След като дошла вестта за въстанието във Влашко и Молдова, после и в Морея, то се започва голямото насилие от турска страна. Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и манастири, и избити много свещеници без причина. Патриарх Григорий бил в затруднено положение. От една страна бил представител на гръцкия народ и на християните пред султана и отговарял за неговите постъпки, а от друга страна е съдействал за молитвите и за Божествената евхаристия, която се е извършвала чрез Антиминсите.
На 11 март 1821 г. по искане на Портата той издал открита грамота срещу въстаниците и ги призовавал към покорност, но тя не направила впечатление никому. От 25 март 1821 г. се е водила истинска война между въстаналите гърци и християни и турците. В Цариград е започнало люто гонение срещу гърците и фанариотите. Започнало е плячкосване на цели домове, изгаряне на магазини, убийства на християните - търговци, банкери, занаятчии. Обаче патриарх Григорий V не е предприел нищо за своето спасение и не се отказал от престола си, не е избягал както е бил съветван от Цариград с парите на Патриаршията. Той изцяло се предал на служение на волята Божия и даже пренесъл себе си като агнец, като изкупителна жертва за своя народ и неговата свобода.
Но той бива предаден от своя секретар, най-верния си служител, за да се изпълни писанието за предателството и великата саможертва на Бога, Наближавало Пасха. На първия ден на Пасхата, 10 април 1821 г., утрото на деня Великден, Христово възкресение, се явил слух, че гърците ще бъдат избити на пасхалното богослужение. През време на богослужението се явил турски чиновник, и му предал заповедта да се яви веднага в Портата. Помолил изпратения чиновник да довърши службата, след като е раздал на богомолците пасхални (червени) яйца и се разделил с присъстващите. Той бил заведен в султанския дворец. Тук той е принуждаван да издаде имената на въстаническите ръководители, и да се откаже от Христа. Тук е държан, докато не бил избран следващия патриарх Евгений. От двореца той бил откаран с лодка до Патриаршията. Разстоянието от пристанището до Патриаршията била 200 крачки. Палачът вървял отпред, зад него патриарх Григорий V и отзад стражата. През прага на патриаршеската врата било прехвърлено въже. Няколко евреи, искайки да покажат своята ненавист към гърците християни и патриарха, та помагали в приготовлението на бесилката. Така че тази гледка е могла да напомня за първия небесен мъченик и за разпъването на Исуса Христа. Християните отдалеч наблюдавали гледката с печални и строги лица.
Когато е било всичко готово, палачът е снел връхната дреха на партриарха и започнал да бърка в джобовете му за пари. Патриархът съхранил своето спокойствие и само веднъж се обърнал към Патриаршията. След като палачът му развързал ръцете, той поискал да почака няколко минути. Той паднал на колене с лице към Патриаршията и направил своята последна молитва. След това бил обесен.
Три дни тялото му било обесено и висяло пред входната врата на Патриаршията, която днес е затворена. На овесеното тяло било закачена табела: „Този отстъпник е първият виновник за въстанието, съучастник и съотечественик на бунтовниците."
Накрая се явила делегация от истанбулските евреи и за 800 гроша откупили тялото на Григорий V. Евреите го предали на поругание, като синовете на Израил отново се явили на Голгота, за да покажат своята ненавист към християните. Свързали тялото му за краката и с дива радост го влачели по улиците и около християнските църкви. По нареждане на турците, евреите трябвало да разкъсат тялото му на части и да го хвърлят за храна на кучетата. Но накрая християните успяли да откупят тялото му от евреите за 100 000 гроша и го изпратили по парахода в Одеса, където тържествено бил погребан. А през 1871 г. били докарани тленните му останки от Одеса в Атина.
Султанът издал заповед за разрушение на всички християнски църкви. Участието на духовенството в гръцкото въстание му предало религиозен характер. Така вчера и днес го определят историците. Но те никъде и никой от тях не споменава за Антиминса и за истинския двигател на въстанието. От завладяването на Константинопол от турците до 1821 г. духовенството е заставало начело като ръководител на народа. Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество. И то приема названието „За вера". Първият, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на Александър Ипсиланти. След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква.
А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи. Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога."
В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество. А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война. А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов. „Кълна се в тайнствената Евхаристия и да не се сдобия с приемането на това тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Така че, за да възкръсне един народ, трябва да мине през Голгота и след това идва Възкресението чрез Духа Господен.
