НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

Летопис Вергилий Кръстев ТОМ 11
Алтернативен линк

12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ


След видението в град Солун в църквата „Панагия Лагудани" на26.Х11.1746 г. от йеромонах Теофан на Иверския манастир в Атон, и след като се съветва с патриарха в Йерусалим и в Константинопол, напечатва 153 Божествени жертвеници (антиминси), които биват осветени от двамата патриарси. Започват да се посвещават избрани божии служители монаси. Започва се моление и служение с църковно бдение от всички онези, които са притежавали Антиминсите. Пътуващите монаси са разнасяли антиминса между християните - българи, гърци и сърби. Започва се ежедневна служба с Антиминса - молитви, моления, четене стихове от Евангелието. Това е т.н. безкръвното жертвоприношение за съединение вярата на християните и за прощение на греховете им, и търсене помощта на Святия Дух и неговата сила. Този Свети Престол, Антиминса, е най-могъщият образ на моление, на безкръвно жертвоприношение. Божествената Евхаристия е най-голямото чудо и тайнство на човешкия род, като един Божествен начин на молещите се, че ще се изпълни Божието обещание - освобождаване на християните, че ще бъдат едно стадо и с един Пастир.
Години наред монасите от Света гора (Атон) и тези, посветените в това тайнство, правят молитва и служене с Антиминса от 1747 година. И така в резултат на това съзаклятие на монасите полека-лека християнските народи се събуждат. Идеята за християнска вяра и народност започва да влиза в умовете им.

В Атина, в 1814 г., се учредява „Ученолюбиво дружество", целта на която е чрез класическата литература да се припомни за спомените на героизъм при отстояване на гръцката независимост.

Няколко месеца след това - през 1814 г., на чужда територия, в Русия, в гр. Одеса, възниква т.н. „Приятелско дружество" - филикй Етерия или „Дружество на приятелите". Първите трима учредители са: Емануил Ксантос от Патмос, Николаос Скуфас от Арта, Атанас Чолаков, син на гърчеещ се българин от Москва. В Одеса е била съсредоточена голяма част от гръцката емиграция, а дребни и средни търговци са били първите им последователи. Те трябвало да бъдат посветени чрез Антиминса и чрез клетва за вярност. Ето клетвата на етеристите:
„Като православен християнин и син на нашата католическа апостолска църква, кълна се в името на Всемогъщаго Бога, Спасителя Нашего и Светата Троица, че аз ще остана верен на своята религия и на своето отечество. Кълна се да бъда в единение с всички мои християнски братя в борбата за свободата на своето отечество. Кълна се да пролея последната капка кръв за защита на своята религия и на своята родина. Кълна се собственоръчно да умъртвя своя кръвен брат, ако узная, че той е изменник на отечеството. Кълна се пред тайнствената Евхаристия ида не се сдобия ида не взема участие във вземането на такова тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа."

Всички имали един общ символ и едно знаме: честният кръст и „Сражавай се за вярата и отечеството!" Схващало се за борба срещу турците за християнска вяра. Започнали да го наричат „за вяра" и после се видоизменило в„завера".

Организацията имала три начала: абсолютна преданост на делото, желязна конспиративна дисциплина и организационна структура, филики Етерия имала следните степени в посвещението на Антиминса: побратими, препоръчани, йереи, пастири. С шифрово писмо те са въвеждали в редовете на организацията. Ето едно писмо „За свещеник": „В името на бъдещото спасение, огласявам за свещеник на филики Етерия и посвещавам обичта на филики Етерия, в защита на великите свещеници на Елевзинските тайни гражданина .... (еди кой си), като горещ защитник на организацията и на родината (огласен) от мене и положил клетва. Подпис."

В началото на 1817 г. започва широко единодействие между сърби, гърци и българи с планове за обявяването едновременно въстание в Сърбия, Гърция и България.
Били определени за апостоли лица, пълномощници да работят в самата Османска империя. А като органи на филики Етерия се основават първите настоятелства - ефории. Ето защо Николаос Скуфас предложил да се премести седалището на организацията в Истанбул. Така, през пролетта на 1818 г., в Истанбул са тримата - Скуфас, Ксантос, Чолаков. Но сърдечноболният Скуфас умира през 1818 г., остават да работят другите двама.
В началото на 1820 г. Ксантос успял да се срещне с граф Йоан Каподистрия, заместник-министър на външните работи на Русия и като му разказал за организацията, получил отказ, като посъветвал да се чака помощта на Русия, защото е знаел отрицателното отношение на руския император Николай I към революционното движение. Така на времето на декабристите в Русия, 14.XII.1825 г. това се потвърдило с тяхното разгромяване и заточение в Сибир, понеже са искали да унищожат крепостничеството и самодържавието.
След това се насочват към генерал Александър Ипсиланти, син на бившия влашки княз - фанариот и емигрант в Русия Константин Ипсиланти. Той е императорски генерал-адютант и като е убеден в отрицателната реакция на императора, подава оставка. През 1820 г. той пристига в гр. Одеса.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ