1. ЕВХАРИСТИЯТА И АНТИМИНСЪТ - СВЯТАТА ПОДВИЖНА ТРАПЕЗА
1/ Евхаристията е тайнство, благодарствена служба, при която чрез молитва се измолва и призовава слизането на Святия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло чрез Святия Дух, да ни приобщи към Бога.
2/ Евхаристията е тайнствено общение на човешката душа със Святия Дух, където Словото, носено от Святия Дух, се претворява в человека в плът и кръв, и от земен человек става небесен человек, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина.
3/ Евхаристията е тайнствено общение на човешката душа чрез Святия Дух в Духът Христов,
4/ Духът Христов е Духът на Единението, Обединението и осъществява Единството на Битието с Небитието, чрез Словото на Бога.
5/ Евхаристията е тайнство и благодарствена служба чрез Святият Дух, който съединява и обединява в едно цяло видимия и невидимия свят у човека, земята и небето. Земята, на която стои и небето, което стои над него, като недостижим образ на Царството Божие.
6/ Евхаристията е безкръвно жертвоприношение, чрез което се търси възкресение чрез Духът Святий и безсмъртие в Христовия Дух.
7/ Безкръвното жертвоприношение става чрез приносите хляб и вино върху евхаристийната трапеза, т.е. святите трапези. Това са безкръвни жертвени олтари, на които се извършва Евхаристията. Този жертвеник, този свещен жертвеник е бил преносим жертвеник при първите християни. Този преносим жертвеник представлява жертвен олтар, на който се извършвала Евхаристията. Християнските жертвеници са били дървени, направени от дървени плоскости, те са играели ролята на свята трапеза, на мистична трапеза, на която се е извършвала Евхаристията, т.е. благодарствената служба. Тези подвижни жертвени олтари са изпълнявали много добре потребностите на първите християни. Те са се наричали Антиминси.
Но след Миланския едикт от 313 г., по времето на император Константин Великий, християнството се допуска свободно за вероизповедание. В следващите години започват да се строят православни храмове, в които трябва да се покаже как старата юдейска пасха е преминала в Нова пасха и Господня трапеза. Затова там в храма е олтаря, където се извършва Богослужението. След това се поставя престола по средата на олтаря и се прави от камък в четириъгълна форма. На този престол се извършва Господнята трапеза, защото той е безкръвен жертвеник. Върху престола се полага Антиминса, който трябва да бъде осветен от архиерей, чрез чиято Благодарствена служба е слязъл Святият Дух.
Антиминсът е изпълнявал в първите векове ролята на подвижни свети олтари. Но след въвеждането на християнството като официална религия и построяването на християнските храмове, те вече се поставяли върху престола за извършване на Евхаристията. Без Антиминса не може да се извърши Евхаристията. А защо? Защото Антиминсът представлява печатът на Святия Дух. Антиминсът е жертвеният подвижен олтар, той е подвижната Свята трапеза, т.е. подвижната Господня трапеза.
По-късно тези подвижни жертвени олтари се правят вместо от дъски или камък, от ленен плат. От VIII век започват да се наричат антиминси. Антиминсите са се именували „Святи трапези" в преносен смисъл. Те започват да се слагат върху малки маси. Те символизират като заместител на Святата трапеза, като преносим жертвеник. Антиминсът започва да играе ролята на мистична трапеза, защото тя представлява свята трапеза, изработена от платно. А защо е свята? Защото чрез службата на Евхаристията върху нея е слезнал Святият Дух и я осветил, и я е претворил в живо тяло Христово и жива Господня трапеза. Ето защо службите в храмовете и извън тях ставали само с Антиминса. В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза.
По-късно в богослужението Антиминсите заместват осветените храмови Святи трапези. А освещаването на Антиминсите става от архиерея, за да може чрез измолването му да слиза Святият Дух и да ги освети. И над него с тях се извършва след това Божествената литургия (служба) на Великото Тайнство на Евхаристията.
Божествената служба може да се отслужи само в храма, осветен от архиерей или от такъв, който е осветен чрез полагане в него на Антиминс, осветен от архиерей. Антиминсът изпълнява службата на „вместотрапеза", като духовна трапеза, върху която се освещават даровете, т.е. приносите хляб и вино, за да се получи небесната и животворна храна на небесния хляб и небесно питие.
