АНТИМИНСЪТ
И
БЯЛОТО БРАТСТВО
Летопис Вергилий Кръстев
I
АНТИМИНСЪТ
Е
ТАЙНСТВОТО БОЖИЕ ЗА
ИДВАНЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ
И
ПРИОБЩЕНИЕТО КЪМ ДУХЪТ ХРИСТОВ
ЗА
ОСВОБОЖДЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА
И
ВЪДВОРЯВАНЕ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
АМИН
I ЧАСТ
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ,
ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В
ДУХЪТ ХРИСТОВ
1. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ И ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН
Жертвоприношението заема централно място в култовия живот на народите и в старозаветното богослужение.
Жертвата означава онова, което е спечелено с пот, с труд и кръв, както със сила и живот, и е неразделно от човека, който трябва да го отдели и да го предаде като дар Богу. Този дар се обрича, посвещава се Богу. А за какво? Като дар за благодарност за спечелване на благоволението Му, както и за изкуплението за сторен грях или възмездие.
Жертва, в смисъл на дар, са принесли Богу синовете на Адам. Каин принесъл като дар плодовете на земята, а Авел, който бил овчар, принесъл от първородните, от овцете си - т.е. агне. Авел с вяра я принася и Бог е дал свидетелство, че я е приел с огън от небето. Пада светкавица от небето и я изгаря, защото е бил праведен с делата си пред Бога. Каин се разсърдва, понеже Бог е предпочел Авеловото приношение и убива брат си. От тук започва престъплението на човешкия род против увещанията на Бога, презирайки поканата Му да се изповяда за греха си и да се покае. От тук започва проклятието на Бога за извършеното престъпление (Битие, гл. 4, ст. 3, 4).
И понеже злините на човека по земята се умножават, то Господ решава да изтреби от лицето на земята неправедните (Битие, гл. 6, ст. 5-7). Само праведният и съвършен между человеците Ной, който ходеше и живееше по Бога (Битие, гл. 6, ст. 9,10) бе оставен да влезе в ковчега Господен, заедно с всяка мъжка и женска твар, за да се спаси от потопа, защото чрез него трябваше да се даде Завета Господен. След потопа съгражда Ной олтар Господу (Битие, гл. 8, ст. 20) и принася на всесъжение (изгаряне) от всяка твар, която бе спасил, принася чисто и първородното творение. Прие Господ жертвата на Ной и благослови Бог Ной да наплоди и размножи земята с человеците. Бог поставя своя Завет, че няма да изтребва вече всяка плът чрез водата на потопа (Битие, гл. 9, ст. 11). Като белег на Завета между Бога и земята, поставя дъгата си в облака, който е белега между Бога и всяка плът на земята (Битие, гл. 9, ст. 16, 17). От тук започва Първият Завет на Бога с человеците на земята.
„Който пролее человеческа кръв, неговата кръв от человек ще се пролее, защото по образу Божию направи Бог человека, (Битие, гл. 9, ст. 6). От тук започва и изкуплението (умилостивение), че за насилническа пролята кръв само с кръв се измива! Затова жертвоприношението на жертва с кръв идва да покаже, че може да се измие кръвта, ако се приеме от Бога. Затова трябва да се принесе жертвата, която да бъде по-добра от това на изкуплението. А затова, дали се приема дадена жертва от Бога е имало знак. И този знак е бил очевиден за всички.
И яви се Господу Аврааму и му нареди да отиде в Ханаанската земя, че ще го направи народ голям, ще го благослови, ще възвиси името му и ще бъде в благословение. (Битие, гл. 12, ст. 1-3). Отиде Аврам в Ханаанската земя и яви се пак Господ Авраму и му рече: „На твоето семе ще дам тази земя." И съгради там олтар Господ и му принесе жертва на всесъжение (изгаряне). И тя бе приета. Където и да отидеше, съграждаше олтар Господу и му принясяше жертви, призоваваше Господу и Господ му се явяваше и му говореше. А Аврам слушаше и вървеше по стъпките Господни.
След като Аврам порази онези, които бяха пленили брат му Лот, то излезе да го посрещне Мелхиседек, цар Селимски. Той изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Всевишнаго. Благослови го и рече: „Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на Небето и на земята. И благословен Бог Всевишния, който предаде враговете в ръцете ти." (Битие, гл. 14, ст. 19, 20). Преломи хляба и го предаде на Аврама, наля чаша с вино и му даде да пие. Това бе безкръвната жертва на Мелхиседек, защото бе цар на Правда и цар на Мира. А Аврам му даде десятък от всичко като дар, приношение Богу. И Аврам стана свещеник по чин Мелхиседеков, чрез безкръвна жертва и чрез десятъка, който даде Богу, по силата на Божието Благословение. И Бог се яви Авраму във видение и му каза: „Не бой се, Авраме. Аз съм щит твой, мъздата (наградата) ти ще бъде твърде голяма." (Битие, гл. 15, ст. 1).
Защото Господ е в благословението и в наследството, и в чашата вино на безкръвната жертва и обещание. Защото има плод за праведния и който е правдив и правда ще пожъне, истинска заплата, и семето му ще наследи земята. И повярва Аврам в Господа Йехова и това му се вмени в правда (Битие, гл. 15, ст. 6).
И принесе Аврам според думите Господни, принесе жертва с тригодишна телица (юница), козел и овен, гургулица и гълъбче, като ги разсече по средата и ги принесе Господу Тогава изпадна в изстъпление и чу, и видя думите Господни, които му предрекоха, че 400 години ще бъдат в робство в Египет и след това ще излезнат с голям имот. А когато слънцето залезе и падна непрогледен мрак, яви му се пещ димяща и огнен пламък, и падна и премина върху жертвата, и беше приета от Господа Йехова и тя се изпепели. На този ден Господ Йехова направи нов Завет с Аврама, че неговото семе ще наследи тази земя (Битие, гл. 16, ст. 1-19).
И отново се яви Господ Авраму: „Аз съм Бог Всемогъщий. Ходи пред Мене и бъди съвършен. И ще поставя Завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много. Ето моят Завет е с тебе и ще бъдеш отец на множество народи" (Битие, гл. 17, ст. 1-5). И името му бе променено от Аврам (отец висок) на Авраам (отец на мнозинство). И като белег на Завета между Господа и Авраам ще бъде да се обреже краекожието на плътта на всеки младенец на 8 ден. И това ще стане като белег на Завета, като Завет в плътта им, ще бъде Завет вечен. (Битие, гл. 17, ст. 10-13).
И роди се син на Авраама, така, както Господ бе казал. И нарече името му Исак и обряза го в 8 ден. А като стана Исак на 25 години, то Бог изпита верността на Авраама, като му заповяда да принесе в жертва Исака, сина си единородния и наследник на Обещанието, че от него ще произлезат много народи. Това стана на планината Мория, където съгради там Авраам олтар, сложи дървета, завърза сина си Исак и го тури върху дърветата, посегна за ножа си, за да го принесе в жертва като агне за всесъжение (изгаряне). Тогава Ангел Небесен го спря и той принесе в жертва овен, вплел рогата си в един храст. И тогава Ангел Господен се закле, че заради вярата си, ще го благослови и ще умножи и преумножи семето му, като звездите по небето и пясъка по морето. Това бе Заветът на Ангела Господен към Аврама като баща на множество и отец на верующите в Бога. (Битие, гл. 22,1-18).
И яви се Господ на Исак и рече: „Аз съм Бог на отца ти Аврама, не бой се, защото аз съм с тебе и ще те благословя и ще умножа твоето семе, заради Авраама, раба Моего. (Битие, гл, 26, ст, 23). И съгради там олтар и призова името Господне и разпростря там шатъра си. (Битие, гл. 26, ст. 24).
И Яков, син Исаков, видя насън, как Ангели Божии възлизаха и слизаха по стълба, опряна на небето. И Господ стоеше отгоре на нея и рече; „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака." И обеща му земята, на която лежеше, да я даде на потомството му и то да се посели по земята. Като се събуди, сложи камъка, на който спеше и го направи на стълб, изля елей на върха му и го направи оброк между себе си и Господа, че Господ ще бъде негов Бог и ще му отдаде десятък на всичко. Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл. 28, ст. 1-22).
И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30).
И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15). И помаза стълба каменен с елей, така, както се помазват главите на свещениците и царете за посвещението им на службата Богу. Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова.
И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл. 37, сТ. 28). И те го продадоха в Египет на началника на телохранителите на фараона (Битие, гл. 37, ст. 36). Но Бог го изведе от тъмницата и го направи наместник на египетската земя. А на умиране им каза: „Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от таз земя в земята, з.а която се кле Авраму, Исаку и Якову,"
