3. СЪБОРЪТ ПРЕДИ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912 ГОДИНА

В 1912 година Учителят с писмо извика на събора в Търново Тодор Абаджиев и баща ми, Ради Иванов Дюлгеров. Понеже баща ми имал братовчеди в Плачковица, решили да прекъснат пътуването и да продължат със следващия влак. Отбили се в кръчмата да попитат за роднините, но се оказало, че самият кръчмар е един от роднините, почерпил ги с ракия и те не могли да откажат. Когато пристигнали в Търново, Учителят ги посрещнал, здрависал се с тях и ги попитал: „Хубава ли беше ракийката?"

Съборът траял три дена и на раздяла им казал: „Когато си отидете, няма да започвате никаква работа, докато не си набавите дърва и брашно за годината." На тръгване той повтори пак същото. Тогава те го запитали: „Учителю, война ли ще става?" На утвърдителния отговор те го попитали какво ще стане с тях самите. Той отговорил: „Всички ще отидете и ще се върнете." Това той повторил три пъти. Това става на 25 август, а мобилизацията стана в началото на септември. И наистина всички бяха мобилизирани и всички се върнаха.

Тодор Бъчваров разказва следния случай с Учителя. Движели са се с Учителя във Варна по обяд. Бъчваров казал, че наблизо има гостилница и поканил Учителя да отидат и обядват. Учителят се съгласил, но не повел по улицата, която води до гостилницата. Не изминали много път и Учителя се навел и взел от земята пет лева /сребърни/. „Ти ме каниш на обяд, но аз нямам пари. Тези пари са определени за нашия обед."