9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

2.11.1993 г. град Ямбол.

Здравейте, брат Кръстев,

Благодаря за отзивчивостта и труда, който сте положили да ни снабдите с тези ценна книга. Днес Ви изпращам дължимата сума.

Моите отзиви, струва ми се, не Ви са предадени съвсем точно. Не бих си позволила при наличието на такъв огромен дългогодишен труд да отправям критика. Мога само да Ви поздравя! Забележката, която направих, не беше по Ваш адрес, а по адрес на Мика Тодорова, която уважавам - мир на духа й, светлина вечна на душата й - че тя, в желанието си да обясни причината за заболяването на баща ми е поразширила обяснението. Пък може и баща ми да е дообяснявал, За съжаление, той почина внезапно, и въпреки че ми казваше, че ще ми разкаже много и интересни неща - не можа. А и нашата къща приличаше на клуб, идваха много гости. Радвам се, че имах възможността, когато събирането беше невъзможно, организирано искам да кажа, да се радвам на изключително интересна та компания на приятелите и съидейниците на баща ми, изтъкнати наши братя, които идваха през летата у дома като Томалевски, Н. Нанков, Кирил Икономов, когато това беше все още възможно, макар и трудно за него, а и много други-брати сестра Грива. Та Учителят, който е бил много често в такива случаи лаконичен, много строго е казал на баща ми: „ Застанал си между две мощни течения, ще те унищожат. Или само тук, или само долу." Баща ми казал и на останалите от групата, всички отишли при С. Ников, върнали си дипломите, подписани от Ани Безант, извинили му се и се прибрали на Изгрева. Това е.

Приемам критиката Ви, чувствам се виновна, че не намерих време да изпълня обещанието си поне що се отнася за това, което зная за и от баща си. Ще го напиша и изпратя в най-кратък срок. Помолила съм и другите, които знаят нещо, по-възрастните от мене, но и те досега нищо не направиха, затова настоявам за Вашето присъствие. Верно е, че когато човек се съсредоточи, повече спомени изплуват в съзнанието му, след време се връща и допълва някои пропуснати неща. Но заети с братските работи, пренебрегваме други. И тук сме обхванати от лидерски амбиции, нещата не вървят гладко, а биха могли, сега сме една шепа хора, но когато няма съгласие, и отгоре не помагат. Бях ръководителка една година, исках да въведа някакъв стил на работа, но не ме възприеха. Господ ни е събрал не да се харесваме или не, а да учим, но ние се занимаваме повече с външни неща и аз се дистанцирах.

Чета писмото Ви и Ви отговарям. Не съм казал, че има много неверни неща по простата причина, че аз бях малка, когато са се развивали тези събития. Когато Учителят си замина, аз бях на 14 години. Имам едно пояснение по отношение на теософската литература. Баща ми още като ученик е превел биографията и учението за кармата от Блаватска. Като студент успява да я издаде втори път/ първото издание е в Ямбол, 1919 година/ някъде около 1924 година. Показва я на Учителя. Той казал да му остави книжки на катедрата и след беседа казал: „Братя и сестри, един наш брат е превел тук Учението за кармата от Блаватска, който обича, нека да си я купи." И по този на чин баща ми си спечелил малко пари, защото и той. както и повечето, се е издържал сам. После, в първото томче на Младежкия окултен клас, „Двата пътя", в беседата за кармата, Учителят казва: „Който иска да научи повече за кармата. да чете литература, има на френски, немски, английски." - стр. 115 на новото издание. Така че моите забележки не се отнасят за Вас, драги д-р Кръстев. На Вас можем да изкажем всички нашата голяма признателност и благодарност. Мисля, че за това беше виновна и безпросветната тъмнина и страх, в които живяхме. У нас правиха три пъти обиск, баща ми остана без работа, имахме постоянно неприятности, страхувахме се да поддържаме връзки един с друг.

Предадох на новата ръководителка Вашето предложение. Тя го е споделила с някои сестри, поканили са Йоанна Стратева и Ина Дойнова, дадох им и Вашия телефон, казах, че предложението е Ваше, какво са направили, не зная, но ако са Ви пропуснали, чувствайте се поканен, аз Ви каня, ще бъдете мой или на две докторки гост и ще ни бъде много приятно. Обадете се за Вашето решение. Ще имаме възможност доста да си поговорим.

Като Ви желая здраве и успех във всяко начинание. очакваме Вашия отговор.

Със сестрински поздрав;

Й. Попова

П.П. Няколко пъти споменавах на Йоанна и на Митко Грива да Ви помолятда посетите професор Стоян Джуджев. единствения останал от първите ученици на Учителя. Мисля, че е още жив. По линия на есперанто ние много си го тачим, а бяха близки с моя баща и той ни е гостувал, а по конгреси сме се виждали често. Неотдавна му писах, но негова та дъщеря е своего рода филтър, затова помолете Митко Грива да Ви заведе. От него ще получите, мисля, ценни сведения. Предполагам, че е още във форма, въпреки многото години.

*  *  *

08.02.1994 г. град Ямбол

Здравейте, брат Кръстев,

Въпреки няколкократните ми напомняния към две-три по-възрастни сестри, досега почти нищо не е направено. Ние винаги много приказваме и обещаваме, но работа малко вършим. И аз, за съжаление, попаднах в това число. Винаги сме с добри намерения, и макар да знаем, че пътят към ада е покрит с неизпълнени обещания, прибавяме още към тях. Няма шега - започваме.

Тук живее една ясновидка, Янка Грънчарова, и тя и семейството на съпруга й бяха близки с Учителя, но както у нас, така и у тях при няколко обиска пропаднаха много неща. Иззеха кореспонденцията, портрети, макар че за това платиха с живота си. Ще опиша този случай с брат Пани, който имаше също доста преживявания и съвети от Учителя.

Радко Радев, който сега живее във Варна, Ви е е предал материали за началото на Братството, но те се отнасят за второто идване на Учителя в Ямбол. Първото е станало в къщата на баба хаджийка - на снимката, която имате - първата до брат Боев. От другата страна на брат Боев е баща ми, на последния ред, отдясно наляво, след четиримата мъже е майка ми, а дванадесетата по ред. пактам, съм аз с бялата рокля. Снимката е правена на 23 август 1942 година. Ще извадя копие и ще ви направя списък на хората.

Извинете ме, че забравих парите, хората имат желание да притежават книгата, даже ме питат за още екземпляри, но зимата е тежък финансов сезон, ако има желаещи - по-нататък. Тук натоварихме едно младо братче да се грижи за книгите, то е много изпълнител но и ако има нужда, ще Ви се обади.

Моля Ви, още веднъж извинете ме, И при нас работите не вървят гладко. Аз си дадох оставка от ръководството. Не предполагах, че българският народ е с такива лидерски апетити. Новата ръководителка е учителка - старозагорка, приятелка на Милка Кралева.

Със сестрински поздрав:

Й. Попова

П.П. Желая тази година да бъде плодотворна за Вас, да Ви донесе здраве, радост и духовен просперитет.

*  *  *

26.09.1997г., град Ямбол.

Здравейте, брат д-р Кръстев,

Получих отдавна писмото Ви, но не можах бързо да Ви отговоря. Тогава четях с интерес 6-ти том. Моите поздравления. Сега чета седмия. Почти всичките автори, да не кажа всички, ми са добре позна ти. Повечето от тях са минали през нашия дом. Открих даже роднини. Майка ми чрез баба ми е потомка на Иларионовския род - Елена. Там, в къщата на баба ми, която беше срещу църквата в долната махла, като малки сме се събирали братовчедите. Там още бяха живи сестрата и братът на баба ми, Дона Ив. Маркова от рода Марковци и оттам се родим с Петко Тодоров - писателят. Майка и Мина Тодорова много си приличат. Даже един от вуйчовците ми (първи братовчед на майка ми), челист в операта, се казва Иларион. О т останалите живи софийски роднини зная само доц. Йордан Ватев. Става дума за Емилия Михайловска, която съм срещала като студентка на Изгрева, но не сме запознати.

Четейки материалите, ми идват доста идеи на ум и ще разширя в най-скоро материала, който ви изпратих скоро, обещавам.

Тук вече сме три самостоятелни групи. Всеки иска да бъда лидер. Когато някои амбициозни наши сестри, за да доминират в братството, ме принудиха да си подам оставката и да се оттегля за известно време, не съобразиха (а може би са го направили по поръчка), че Небето ме е оставило без наследници, за да осигури чрез мене салон за братството с пиано и мебели. Досега сме се завирали в неугледни помещения с три пейки и няколко стола, да ти е неудобно да поканиш човек. Човек, когато дава гръб на някого, не знае на какво дава гръб.

Поводът на писмото ми е повече да поръчам да запазите по един от 5, 6, 7 томове. Ако не намеря по кого да изпра тя парите и за разноските, ще ги изпратя по пощата. Тук идваха Йоанна, Ина, д-р Стратев. К. Златев, кога ще дойдете Вие?

На много от ръководството, а и извън него им казах, че нашият бивш главен лекар, когато искаше да направи забележка, казваше: „Д-р... , много съм доволен от вас, но тук така и така сбъркахте, това трябваше да направите така и така." И сполучливо смекчаваше удара. А вие направо оскърбихте д-р Кръстев, а след това признавате приноса му за историята на братството. Тази година е юбилейна, 75 години от откриване на Школата.

Със сестрински поздрав:

Й. Попова

*  *  *

24.10.1997г. град Ямбол

Здравейте, брат д-р Кръстев,

Благодаря за интересното Ви писмо. Прочетох го не само аз и много ни развесели. Прав сте, братството се образува най-напред между душите в духовния свят и тогава се проектира на земята. Зная, Учителят е казал да се работи по групи, но убедена съм, че е необходима и една обща група, която със своята дейност ще даде силен духовен тласък за пробуждане съзнанието на хората. Поне така ни е учил Учителят. Това добре се чувства на събиранията, например в Стара Загора, Мадара и др. Че има много още да вървим и пъшкаме, това ни е пределно ясно!

Използвам заминаването на моя съседка, за да Ви изпратя сумата от 28000 /двадесет и осем хиляди лв. /с молба, да ни бъдат изпратени по един брой от 5,6 том идва от 7 том. Тъй като единият от 7-я том е за братската библиотека тук, моля изпратете някаква фактура или бележка, за да оправдаем сумата от 7хиляди лева. Колко сега струва 5 том не знаем, за това изпращаме тази сума, ка то се надяваме, че ще покрие пощенските разноски, трамвай и труд. Ако не достигнат, моля пишете, ще изпратим допълнително. Тук. в нашата библиотека, която аз създадох с беседи от родителите ми -те и двама та получаваха по един брой и след разните обири все пак остана нещо - присъства по един брой и от „ Изгревът" и допада или не, се чете, тъй като има много ценни сведения

Второто Евангелие за Христа е писано от четиримата Муученици, вие дадохте възможност третото Евангелие да бъда написано от повече хора. Вероятно такава е била волята на Учителя!

Защитавайки Вашата кауза пред някои от авторите на въпросното писмо, им приведох примера на шефа на нашата ямболска болница, който, за да направи забележка на някого, ще каже: „Д-р еди-кой си, доволен съм от вас, добре си вършите работата, но тук и тук сгрешихте, трябваше да направите това и това!" Просто трябваше най-напред признателността за вашата дейност и след това обвиненията. Учителят много пъти е препоръчвал: „ Учете се от светските хора!" За някои работи, разбира се.

Сега ще Ви опонирам по въпроса за погребението на Учителя. Сведенията ми са от братя, присъствали на самото място. Същото ще ви го потвърди и д-р Димитрова, чиито майка и дядо са присъствали до самия край на това трагично за нас събитие. Майка и Марийка Тодорова Чернева, по мъж Анастасова и дядо й, Тодор Чернев от Кортен, ръководител на тамошното братство, казват, че наистина дъските се наклонили най-напред при краката, след това при главата и гробът пропаднал. В този момент брат Боев възкликнал: „Учителят си взе тялото!" А в беседите, които Вие вярвам добре знаете. Учителят е подчертал: „Учител, който остави тяло в земята, не е бил никакъв Учител!"

Вземам си сериозна бележка от вашата покана и ще добавя всичко, каквото зная и съм събрала допълнително. Тук има и други, които биха могли да добавят нещо, но не зная защо се дърпат.

Моля Ви, когато получите писмото ми, обадете се на Софка Бояджиева. Синът й, Димитър Бояджиев работи в централата на СДС. Където ви е удобно, там се срещнете, но казаха, че понеже не Ви познават, парите ще ви предадат срещу паспорт. Не се обиждате, нали?

Желая Ви всичко най-добро, д-р Кръстев, работете, както сте работили досега. Добри или лоши, това сме засега. И аз бих желала да живеем в хармония, но не става. Аз съм съвсем сама. родителите ми починаха, бракът ми се оказа несполучлив (платих един кармичен дълг), нямам братя и сестри и влизайки в ямболската група, предполагах, че ще срещна сестри, но зарад лидерски апетити бях грубо изхвърлена. Загубиха те, а аз бях щедро възмездена - и в братските и в местната преса съм на първите страници. Тук имаше един брат, на когото братството помогна да си купи къщичка, в която се помещаваше братския салон. Но той остаря и се разболя. И ми се струва, че ако и малко останалите сестри бяха поели грижата за него, той нямаше да търси баба да го гледа, и разбира се апартаментът, изплатен предимно с братски пари, остана на наследниците на бабата.

Моят апартамент, ако си спомняте спомените ми, тук в община та се води на мое име, но горе - на името на Учителя, надписан с неговата ръка - Беинса Дуно. Ако не беше така, щях да го сменя с по-малък, да сложа няколко милиона в джоба си и да не правя сметка дали да си купя вафла или не! А нашите, ако бяха по-умни, щяха да имат салон с цигулка, пиано и мебели. А сега се завираме в една стая на три пейки и няколко стола, три от които съм взела аз от есперантския клуб.

Купих хармониум с общи пари. но понеже аз го нося, казаха, че свири грубо и силно и го отхвърлиха. Продадох го на сливенци и те веднага го грабнаха. Съжалявам, че не се сетих да го задържа за новия салон в Айтос - те заслужават такъв подарък. И понеже съм си доста директна, за което често съжалявам, им казах, че не са сестри, не за приятелки, но и за познати не стават. Това е!

Още веднъж Ви желая всичко добро!

Със сестрински поздрав:

Й. Попова

*  *  *

05.05.1999г., гр. Ямбол.

Д-р Кръстев,

Забавих малко изпращането на материалите, защото търсих една снимка от времето на стажантството на майка ми в Панагюрище с братска група повече от младежи. Аз имам много други материали и ми е трудно да намеря нещо, което не ми е необходимо. Ще продължавам да търся. Изпращам Ви снимка пак от Панагюрище на Боян Боев от млади години. Направи ми впечатление, че в книгата братята и сестрите дават свединия и за рода си. Това не съм го направила подробно, струваше ми се нескромно, но щом е така, братята на дядо ми по майка - Симеон Райков, следвал драматургия в Женева, е бил първият директор на театър „Сълза и смях. Дядо ми по майка е обучавал първия български набор с руски офицери в Котел и т.н.

Й. Попова