13. ПРИНУДИТЕЛНА ПОЧИВКА

Ж.Т.: При една спирка в Стара Загора, след като мина вече Братската среща там в Стара Загора и брат Чернев от село Кортен, Новозагорско. Димитър Чернев ни покани да отидем до Кортен у тях на гости. Ние бяхме: брат Петър Камбуров, брат Паню от Ямбол и брат Диню от Козаре също и аз от Козаре, отиваме четиримата и вечеряхме, насам, натам. Бяхме 4-5 човека. Почна се един такъв интимен разговор, че уж щяхме да си лягаме, а пък ние превихме нощта. Полунощ мина, разговори един от друг. все по-хубави и по-хубави разговори и рано сутринта трябва да отиваме в Нова Загора да си хванем влака за пътуване. Един час или два часа ние сме спали и пак бодри и весели отиваме в Нова Загора, хванахме влака. Искам да покажа с това. че имаше време за разговор, имаше време и за почивка, и за сън, и за всичко. Всичко това нещо си дойде на своето място. Имаме един спомен, понеже с Марашлиева се запознахме за пръв път в Русе. Та ще искам да кажа този случай. Това беше много интересно. Спомням си 1946 година е било, 1946 година. По инициативата на брат Влайчо искахме да използваме празниците и да направим една обиколка из България. Започна от Стара Загора, Нова Загора, Карнобад, Айтос, Бургас и който желае да отиваме с рейс от Бургас до Варна. И се събрахме около 24-25 човека и с рейса пътуваме вече за Варна. Но през това време имаше по-малко хора от света, повечето бяхме ние от братството и пеехме в рейса, пеехме братски песни и ония хора само са вслушваха, не се задаваха някакви въпроси. Обаче горе в Стара планина, на Водораздела на Стара планина получи се спукване на гумите, повреда на рейса и ние спряхме, слязохме от рейса. Това беше по обед, направихме една братска трапеза по Великден. Кой яйца носи, кой козунаци, кой каквото имаше, направихме една дълга трапеза и седнахме да правим обед. Тази почивка продължи близо два часа, докато направят рейса. И брат Влайчо ни каза: „Знаете ли защо се случи тука да спре автобусът и да направим тоя обед? Защото когато Учителят едно време пътуваше от Варна за Бургас, тука е отпочивал." Всички трепнаха от тия думи. Оттам поехме за Варна. Пристигнахме там, намерихме братския салон, пяхме, ходихме на лозето, пренощувахме и после тръгнахме за Русе с влака.