8. ИЗПИТЪТ НА РОДА КУРТЕВ

Ж.Т.: И на мен някои неща ми се даваха във вид на стихотворения. Аз съм с малко образование, завършил съм 4-то отделение. На полето си получавахме свидетелствата. Като дойде пролетта, хайде с добитъка, така ни беше ученето. Благодарение на това, че се запознахме с Учението, интересувахме се, четохме и научихме много неща. И казвам много пъти: Единственото Учение и Школа, което сближава учените и простите, това е окултното учение. Аз мога да говоря сега с лекари, мога да говоря и с професори, макар да съм с 4-то отделение. Благодарение на това, което сме учили и което знаем във връзка с истинския живот. Та във връзка с градината, понеже веднъж като пътувах, ми се даде едно вдъхновение да напиша нещо. Сега и да искам да пиша. не мога. Но тогава ми се дадоха тия неща. Та едно стихотворение мога да ви кажа за градината във връзка с живота на брат Георги Куртев. В.К.: Да, слушам. Ж.Т.: Тъй като брат Георги Куртев на времето имаше повече деца и средствата му едвам стигаха за да прехрани децата си. Тогава братството се организира да направи една къща на брат Георги Куртев. И тази къща я направиха и научавам че мястото му е бил дал съветът. Наши братя са ми разправяли, от Тополица и Бургас са работили по иели седмици тука. От Балкана са идвали с материали и др. Та по този начин са направили къщата на брат Георги Куртев и в замяна на туй. той е благодарен, че са направили тази къща и казва да се направи една салма, един навес, непосредствено до къщата за добитъка за братята от селата, когато идват в Айтос. Тази салма аз я знам, ходил съм там, виждал съм я и се направи една стая за братята. Обаче впоследствие, като мина някоя и друга година, другарката на брат Георги почна да реагира, че идват много хора и тези хора, чувствайки това негодувание, почват да се отстраняват и не ходят. Вече при тях и аз съм ходил там, но в стаята не влизах. Като научихме това нейно изказвание, ние лежахме на двора с добитъка. Понеже тогава ставаха панаири за добитък и най-много тогава идваха от селата или пък някои идват да се спазаряват, та затуй беше дворът. В.К.: Това след 9 септември 1944 година? Ж.Т.: Преди 9 септември 1944 г., след направянето на къщата на брат Георги Куртев. В.К.: Коя година? Ж.Т.: Коя година аз не мога да си спомня, може би 1929 -1930 година ли, той брат Георги Събев ще знае кога е било. И така хората се отстраняват и когато брат Георги вижда, че братята почват да странят, идва тогава на градината вече. Като идва на градината и хората почват да идват тука. Вместо в двора му, идват тука. И тук се създадоха по-добри условия. След заминаването на брат Георги Куртев решиха да продават къщата в града. Дора Куртева и още една сестра бяха там. Брат Георги дойде един ден тука да им направи долу избата. Аз го запитах даже какво ще прави. „Абе направихме го, да стане по-хубаво за братята и сестрите, които идват." А тогава дойдоха сестра Милка и сестра Дора, дойдоха и хубаво че дойдоха тука. Обаче продадоха къщата и си поделиха парите. Аз тогава казах: „Защо тази стая, която брат Георги е завещал на братството, не дадохте парите на градината за братството?" В.К.: А те си я поделиха. Ж.Т.:Те си поделиха всичко това нещо. И ето сега аз и на сестра Дора не съм казал. Сестра Дора остава да живее на поляната, в сградата няма къде да отиде и тя до оня ден беше тука. Няма кой да я гледа, няма кой да е с нея. А те са три сестри. Една с една не си пасват. В.К.: Знам. Ж.Т.: Ти знаеш много добре. В.К.: Ами те са правили на Изгрева една къщичка, братята от айтоските села са я направили, а после те са я взели за себе си. Ж.Т.: Няма да разправяме. В.К.: Сега тази къщичка, която бяха направили на Изгрева, тя е с парите и труда на братството от Айтос. Ж.Т.: Не зная него случай. В.К.: Добре. Да спрем дотук.