4. ИЗКУСИТЕЛЯТ

В.К.: Как се развиха по-нататък събитията през времето на Учителя? Нещо спомняш ли си от братския живот? Ходехте ли на Рила? Ж.Т.: През него време не можехме да ходим, ние по-подире, след 9.09.1944 година, тогава почнахме. В.К.: След като си замина Учителят как се развиха нещата? Ж.Т.: За тия неща по-малко можем да говорим, щото може да сбъркаме някъде. Има неща, които се предават от човек на човек и затова аз не мога да приема всички ония неща за верни, които се предават от човек на човек. Трябва да имам връзка, контакт, изпитани неща и затуй мога да сбъркам. В.К.: Което си спомняш и в което си сигурен, което ти знаеш. Ж.Т.: Аз ви казах кога беше връзката ми с Учителя, преди 9 септември и след 9.09.1944 г. бяхме в голямо затруднение. С новия строй, с голямата беднотия, по причина на която отидох в Бургас, моят син с гумени цървули завърши училището в Бургас, децата ми цяло лято работеха в ТКЗС-то, те не знаеха плаж, не знаеха абитуриентски вечери. На моя син майка му всяка вечер му мажеше гърба с кисело мляко от чувалите, които е носил. По такъв начин ние можахме да стъпим на краката си, да се издържаме. Та това беше един много труден период и след това вече тука, до градината като дойдохме, имахме по-голяма връзка с Айтос. Когато решиха тука да правят чешмата на градината, да се прекара водата отгоре, аз през цялото време, през цялата зима, откакто се почна работата по чешмата, дори не си спомням други бургазлии дали идваха така, аз идвах всяка седмица, за да прекараме тая чешма отгоре от баира, това, което виждате. Това беше едно голямо богатство за градината и до пролетта водата я прекарахме, което беше едно голямо благо за градината. Мога да ви кажа нещо за живота ни тук, на градината, от живота ни с брат Георги Куртев. Ние от селата, понеже имахме връзка и идвахме тука, макар и да бях по-малък, виждахме каква връзка имаха хората с бай Георги. Те много често се съветваха с него. Аз въпреки това за много неща съм се срамувал да го питам. Но веднъж един, а това беше след 9.09.1944 година, човек дойде, понеже сестра ми беше вдовица и нямаше кой да работи, дойде и се представи да й работи. Той се представяше за брат, но не си даваше адреса, искаше някои съвети, които ние не можехме да му дадем и ние го насочихме да иде при брат Георги в Айтос, който може да му даде най-добри указания за неговия живот. Той идва при брат Георги, дава някакви обяснения на брат Георги, но последният нищо не му отговори, дори не го пуснал да лежи в салона, а му постлали навън, на двора. Това бяха неговите думи, на тоя човек. От това разбрах, че бай Георги добре вижда нещата и реших да следя този човек. Не мина дълго време и се уверих, че тоя човек наистина не е за пущане в двора и в къщи. Една вечер го изчаках и му дадох един суров урок, като му казах: „Да не мислиш, че набожните сме Божа кравичка да си играеш с нас! Дай да си направим сметките и да се махаш от тука." Той понеже живееше там, при сестра ми, направил си думата за нея, която беше вдовица. Тя ми каза това. В.К.: Да се ожени за нея? Ж.Т.: Не, и аз същата вечер го изгоних, махнах го, после отворих куфара му и видях от нещата, които носи, че той някъде в Севлиевско е бил като офицер, ей такива работи. По-късно чухме, че той е имал убийство и затуй бягал. Затуй бай Георги Куртев се е отнесъл така с него. А майка ми веднъж, като отивала в София, го видяла във влака да се крие и така дотука с него. Но това ми беше една от първите опитности с брат Георги, от които разбрах, че той познава добре нещата и правилно решава. Така по-нататък продължи живота ни към Бургас, около градината идвахме да помагаме.