5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО

СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Любезни братя и сестри,

Изминаха 120 години от рождението на нашия незабравим брат Георги Куртев. Паметта и споменът ще живеят винаги в душите ни. За него винаги ще си спомняме с любов и благоговение. Неговият живот бележи една епоха за братството в град Айтос. Той е първият окултист, поставил началото на Бялото Братство в този край. Преминал през църковните песнопения, спиритичните сеанси, той стига до връзка с Великия Учител - създател на Великото Всемирно Бяло Братство, което възприема с цялата си Душа и следва всеотдайно до края на живота си. Той е един от първите ученици на Учителя.

Да се говори за окултизъм и да се прилага Учението на Учителя в онези времена е било нещо изключително трудно, и въпреки отричането му тогава, нищо не е могло да го принуди да се откаже. Поради убежденията си е бил преследван от църквата, уволняван от работа и пак назначаван, заради изключителната му честност. Той следва неотклонно великото дело на Учителя.

Отначало се създават малки групички от съмишленици, които възприемат идеите и Учението на Учителя, докато с течение на годините Айтоското братство наброява 200-300 души още преди 1944 година. Така той много млад влиза във Великата школа на Всемирното Бяло Братство и става неин ревностен и всеотдаен последовател.

Още от ония години, когато стават съборите във Велико Търново, той е получавал покана и е един от първите и редовни посетители. Там той е присъствал на създаването на песните от Учителя, изпети или изсвирени от него. За тези съборни дни той разказва с голямо вълнение и въодушевление. Те бяха най-съкровеното нещо за него. Голямо значение имаха срещите му с Учителя в София, на Изгрева и на Рила, които са били много знаменателни. За тях той разказва, подобно на библейски книгописец с най-точни подробности и тълкувания, нещо много свещено, което само той можеше да преживее и разкаже. Особено когато Учителят е бил болен, той непрекъснато е бодърствувал до леглото му. Това е била последната му среща с него. Той беше сеятел на Новото Учение на Учителя в град Айтос. Приложил любовта като основа на живота си и имаше обаянието на Апостол на новия живот - любов към Бога. Обикаляше селата и околията, той намираше готовите души, които сами тръгваха по този път. Познавайки окултните закони, той ги прилагаше неотменно при всички случаи. Важно място в живота му беше молитвата. Той се молеше всякога.

В спомени за него се казва: „Когато той се молеше, цялото небе се отваряше, като чели всички живи същества се заслушваха в напевния му глас и в думите му." В последните си години той правеше всичко в името на Бога, затова всички го обичаха. Той е инициаторът за създаването на Братската градина в град Айтос, която благодарение на неговата инициатива и организаторски дух и досега съществува. Там се събират много хора и сега, там той завърши своя земен път.

Той беше подобно на една плодна фиданка, която расте, разлиства се и дава плодове. И плодовете са неговите последователи от град Айтос, които са длъжни да продължат тази негова всеотдайност и преданост и да я предадат на следващите поколения. Такъв е бил и заветът на Учителя: Бялото Братство трябва да предаде и утвърди в България. Може би град Айтос ще има такава велика мисия да приеме и утвърди името на Учителя, да се подеме новия идеал за създаването на нова култура в света, когато хората ще се раждат с високо съзнание за любов и разбирателство, когато съзнанието ще се извиси до съвършенство и тогава ще можем да кажем: „И това е живот вечен - да познаем Тебе, Единнаго. Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил на земята."

И така от скромен медицински фелдшер, Георги Куртев израства в духовна личност, която съсредоточи около себе си едно звено от предани братя и сестри. Той пръв хвърли семето на окултизма в град Айтос и има за какво да се радваме и за какво да работим и допринесем за неговото утвърждаване тук, пък и там, горе, в невидимия свят.

След като си замина от този свят, той оставил едно запечатано сандъче, нещо като завещание. За голяма изненада на неговите близки, те намерили няколко беседи, които той смятал за най-ценни, личното му тефтерче, в което си водел бележки при Учителя и няколко саморъчно написани писма от Учителя. За него това е било най-голямото му съкровище, материалните блага за него бяха без значение.

Нека бъде благословено Словото на Учителя, който е дошъл на земята и е донесъл това Велико Учение. Нека бъде благословен Георги Куртев, който като добър пастир със своята всеотдайност изведе своето стадо до бистрите потоци и показа пътя на спасението и любовта.

Нека отдадем и признаем завинаги тази негова заслуга за нашия град. Неговият благ образ и неговото дело ще носим в душите си. Той ще ни бъде пример на възпитание и служене на Бога. Нека си пожелаем и ние, следващите поколения да бъдем така верни и предани, вдъхновено да работим за този велик идеал и вървим по неговия чист и свят път.

Целуваме ти ръка, наш мил отец!

Написала: Надка Боева, внучка на Георги Куртев.

4 март 1999 година, София.