2. СПОМЕН ОТ РИЛА

Веднъж дядо ми искаше да отиде на Рила и реши да вземе баба ми и мене, тъй като някои от лелите ми бяха ходили вече, а аз не бях ходила, пък и бях малка и не е било подходящо и мене да ме водят с тях тогава. Тази година, според Учителя, е била най-благоприятната, за да се отиде. Ние се приготвихме още от Айтос и тръгнахме с много багаж. Аз бях много радостна, че ще отидем на Рила, на това свещено място, за което бях чувала от хората, които идваха от София у нас. За пътуването не си спомням много, бях малка, но спомените за самата планина още са живи в мен. Никога няма да забравя прекарването там. Сутрешното ставане и беседите на молитвения връх, Паневритмията, хората. Всичко ми се виждаше там странно и интересно. Усещах, че се намирам в друг свят, с други хора, все усмихнати, все вглъбени в себе си. Впечатляваха ме бистрите води на езерата и разходките по върховете, осеяни със сняг, как посред лято газехме сняг и пр.

Най-хубавият, най-силният спомен беше следният: Една вечер седяхме края огъня и пеехме песните. В един момент съзряхме, че горе по бялата пътека и белите стъпала слизаше Учителят, светейки с електрическо фенерче. Щом го видяхме, всичките братя и сестри запяхме: „Иде, иде, сам Той иде." Неописуемо беше вълнението, как Той идваше, слизаше при нас, целият осветен от бяла светлина, като че ли не беше вечер, а стана ден. Дойде при нас, спря се и след като песента свърши, той каза: „Бъдете благословени, деца мои." Това беше голямо благословение, голямо вълнение на душите. Всеки пое тези думи и ги сложи в душата си и ги понесе през вековете. Нещо незабравимо: всички се ръкувахме и целувахме ръката му. По-късно се прибрахме по палатките, като си носехме благословението - запалената свещ за през целия ни живот вечен. Никога няма да забравя този момент от живота си!

Диктувала на касетофон: Надка Боева

Записала и прехвърлила на машинопис: Марийка Марашлиева.

Коректура на машинописа от Надка Боева и диктувано отново на

машинопис на Марийка Марашлиева.

10.04.1991 год.