52. НЕБЕСНИЯТ ХОР

Надка: Баща ми ще си легне рано, после среднощ ще се събуди, ще стане, ще снеме дрехите си, с които спи, чисти дрехи отдолу ще си сложи, белия костюм и влиза в молитвената си стаичка. От 12 до 3 часа молитва прави. В.К.: Това баща ви, всеки ден. Надка: Всяка вечер, през нощта. В.К : Не в определени дни, а всяка вечер. Надка: Всяка вечер, обезателно, всяка вечер в 12 часа. И една вечер, излиза тя от кухничката, излиза навънка. В.К.: Това Иринка. Надка: Иринка. И чувам, каза, в стаичката горе хор, при бай Георги и помислих, че вие от Айтос, братя и сестри сте дошли и сте при бай Георги на молитва и казвам: У-у, Надито пък да не ми се обади. И се прибирам. И заранта рекла: А. бай Георге, ти снощи имаше гости. Тъй ли? Какви гости? - Ами чух, каза, цял хор пееха. - А, ти чу ли ги? Тати повече нищо не й казал. И тя после ми разправя. В.К.: Значи Иринка чула. Надка: Да. „У-у, Наде, вий да дойдете от Айтос в градината, друг път ми се обаждате, този път да се качите горе и да не ми се обадите." Рекох: „Какво бе, ние не сме идвали на градината." - „Ама аз снощи чух в 12 часа бай Георги снощи като ставаше, до три часа той си прави молитва, излязох навън и чувам как горе пеете и мисля, че вие сте дошли." - „Ти каза ли на баща ми?" - „Казах му, но той си замълча." - „Ти чу ли ги?" - „Чух ги и дълго ги слушах." Щото ние сме много близки. „Ти предполагаш ли, ние да дойдем че да не ти се обадим! Но си чула друго. От другаде хор." В.К.: Да, за тази стаичка на вашия баща, молитвената стаичка, ми е говорила Мария Тодорова. И тя е усетила там молитвен дух. Надка: Но сега Иринка много се озадачи. В.К.: За тази стаичка ми е разказвала Мария Тодорова. И тя ми е разказвала, аз каза, веднъж ходих, много пъти съм ходила при него, но той веднъж ме допусна в стаичката, но това, което изпитах в неговата стаичка, беше същото, което съм изпитвала в стаята на Учителя и в присъствието на Учителя. И видях, че това беше, убедих се, че това беше един ученик на Учителя, Надка: И когато тати беше болен, Мария дойде и Петър. Тя с Петър идва веднъж, след туй няколко пъти сама. И Мария, като си тръгва последния път, вече тати беше болен, последното впечатление, обърна се и каза: „Отиде ли си брат Георги, отива си всичко от градината." В .К.: Откъде? Надка: От градината всичко си отива. Така е. Че губи много нещо градината, като си заминава. В.К.: Проекцията на един човек е нещо много важно. И той него Учителят още 1942 година го изпраща да бъде вече постоянно в градината и затова не му е позволявал да ходи другаде. Надка: Отиде, но понякога, но като дойде и веднага се връща. Даже зимно време е сам, после някой път казвам на Добри: Добри, как прекарва там, мъчно ми е бивало. Как тати там седи сега. Няма кой да му сготви, няма никой, всички бяха отишли някъде в провинцията. И отидохме ний с Добри. „Върви да отидем, че ти много мислиш." Казвам: „Тате, как си сам? - „Как съм сам, тез хубави градини, таз хубава природа, таз хубава бяла покривка. Ама аз живея тука с Господа, живея с ангелите, живея с туй. Аз имам винаги гости от невидимия свят. Недей да ти е мъчно." Занесла съм това-онова, след туй му правя бисквитки и той много обичаше, ще си направи чайче, едни хубави бисквитки правя, това-онова. Той така се сроди с градината, че не можеше другояче. Идваше в града на събрание в салона. Ще остане навън каручка и магаренцето.