33. ВЯРАТА НА КОЙНА

Надка: Койна, не знам колко годишна беше, като почина мьжът й. Убит бе на Драва мъжът й, по време на войната 1944/1945 година. И след това тя се връща, след една година, в семейството на баща си. Те са богати хора и брат й иска да я убие, защото я кара да се ожени, да излезе оттам, от къщата им. Материалисти са такива. А тя казва: „Аз вече ще посветя живота си на Бога." И крий от мене тя. Бай Георги, пък той ходил там в селото, чувал е за нея, срещнал се с нея, тя научила за мен дойде и аз я заведох при баща си. И там тя бягаше при него, отиваше от време на време, стоеше с месеци, за да избягва. Брат й я чака, баща й и майка й също, търсиха я, а тя е заключена горе, искаха да я съсичат с брадвата. Криеше се и тати я подвизаваше, понеже тя казваше: „Аз не искам да се женя, искам да дойда да си продължа живота. Не ми трябва повече другар " И тати й казва; „Много хубаво, моето момиче, идвай тука като те плаши брат ти, като ги няма, идвай тука лятно време." Пък тя се поразболя от тревоги и т.н. И тати много години, около десет години и повече, тя като се съберем, тя ще ни разправи по-нататък някои неща, как тя се подвизава. И казва: „Тоз дойде, това говори, оня дойде, това. Оттук влиза - оттук излиза. Аз знам бай Георги какво ми говори и как ми спаси живота и как усили и спаси вярата ми." В.К.: Тя е жива още. Надка: Тя е жива, Койна. В.К.: А, това Койнито ли? А-а-а. Надка: И тя нея вечер, когато тати вече ни повиква, казва, тя пуска шеги, тъй, нали я знаеш. В.К.: Да, тя е шегаджийка. Тати каза: „Койне, свърши времето на шегите." Защото той нея вечер си замина. Пък ний нея вечер, като отиваме, неделя вечер беше, като отиваме с Добри, защото той е на работа, Румито ученичка в 11 клас, аз не можех цял ден, не можем да бъдем там, но всяка вечер сме там. Баща ми седнал, измил си ръцете, дават му там сестрите да си измие ръцете, да седне на трапезата. И сме направили кюфтенца от картофи и хапва, и една стомничка имаше, като дойда с чучурка, и си пиеше от нея вода. И ний сварихме и вика: „Ей, много хубаво, дойдохте ли пак всички? Добри, кажи какво има, кажи из политиката." И Добри не знам какво му каза и той пак му отговори нещо и братя, сестри, седим там около него. По едно време той казва: „Излезте всички навън. Само Надито и Добри ще останат при мене." В салона са всички. Брат Иван Бойчев беше ръководител на бургаското Братство. Каза: „Бай Георге, може ли при теб да дойдем?" Щото тати вече си отива. Изведнъж той почувства, че вече ще си отива и казва: „Можем ли да бъдем при тебе, бай Георге, ти си болен, така, искаме братята да бъдем с теб. " Пък Салонът пълен с приятели. Тъй каза: „В молитвената стаичка влезте, като искате молитва да правите. Само Надито и Добри ще останат при мене." И каза: „Наде, хайде, казъм, ти ще водиш молитвата, но няма да се молиш да остана аз на земята, защото мойто време дойде. " И се молихме така, как да не се молим за баща ми, да си остане, как да кажа :"Господи, приеми го!" И сълзите ни текат и той каза: „Достатъчно." Вече приключихме ний с това нещо, каза достатъчно. Той разбра моето състояние и се обърна, както е леглото така беше от тази страна, обърна се и каза: „Господи, казах Свещените думи на сестричката, казах ги вече." Това беше за Койнито. Той вече 15 години работи върху нея и затвърди вярата й в Него, защото тя премина през големи изпитания и след туй бях аз и Добри само. Той каза: „Добри, въздух, отвори прозореца. Въздух, въздух." И се обърна така. И аз в това време вече на мен взе да ми става лошо, като виждам раздялата и излизам вънка в Салона. Всички спят. Излизам, вземам си една-две глътки вода, пак се върнах оттам и най-после казвам: Добри. Сестра ми Донка беше там и пак иска тя да си остане. Казвам: „Доне, на татко е сериозно положението." И аз си влизам, добре, но взех да хълцам вече така. Тати каза: „Надито да излезе." В.К.: Той не ще да се тревожиш. Надка: Той не иска аз да се вълнувам и да се тревожа, Тогава излязох. И аз слязох чак долу в кухнята, нали знаеш, на градината и плача с глас вече. Донито и брат Слави, на Иринка баща й влязоха. Другите отвън, всичко се моли и тати казва: „Господи, предавам духа си, приеми душата ми." В.К.: Нали мога да го запиша това? Надка: Може, разбира се. Тя, Марийка го записа по-рано. Аз й го разправях веднъж. Ето така се укрепи вярата на Койна. Така замина той за отвъдния свят. А Койнито каза: „Благодаря ти, Боже, че видях един праведник на земята. Видях го как си заминава."