28. ЧОРТЛЕНСКАТА ВОДА

Надка: Учителят е на гости у дома и кака Еленка, сестра Еленка Цочева идва, знае, че Учителят е на гости. Казала: „Бай Георги, може ли, моят брат е много болен, може ли да дойдеш с Учителя до нас?" Без да каже, не, после казала: „Бай Георге, каня ви да дойдете с Учителя до нас." И тати казал: „Учителю, сестра Еленка ни покани да отидем в тях." - „Добре - казал - ще отидем." И отиват. И като отиват, виждат в двора на едно платченце един тежко болен лежи на слънце. Учителят казал: „Георге, те за този ме викат." Влизат горе, запознават се и се заприказвали. Те казват: „Учителю - майката и дъщерята, и бащата - синът ми така и така, много болен от туберкулоза." Учителят казал: „Чортлен, нали има тука Чортленска вода?" - „Има." - „Четиридесет дни ще ходи сутрин сам." Пък той едвам върви. Сам ще отива на чешмата и ще пие по едно кафяна чашка вода. Четиридесет дни. Отива, подобрява се, живя 70-80 години, в Пазарджик се ожени там. В.К.: Всеки ден той отивал, значи. Надка: Всеки ден, четиридесет дни подред и пиел по една чашка вода. Сега, дали е пиел повече, но това съм чула от баща си. В.К.: Ами за Чортлен, дето пращали на Учителя вода, че дето бай Георги помолил някого... Надка: А, да. Не го е помолил, но той сам пожелал. Учителят с тати говорили и Учителят питал, винаги се интересуваше, тя беше много хубава вода, и тати казал: Учителю, ще ви изпращаме всеки месец по 20 литра ли, не знам, но голяма, голяма дамаджана, с мама я носят с кобилица, сутрин са отивали от два часа през нощта на чешмата, защото бавно тече, да я напълнят. И тати си я праща години наред в София. Брат Слави, на Велчо брат му, дето казах, много добър брат, идва и казва: „Бай Георги, и аз искам един път да пратя от мое име на Учителя вода." И изпраща го тати, сега как да откаже. В.К.: Слави, кой беше това? Надка: Слав Милевски. И тати не може да откаже. Казал: „Добре, Славе, пълни ти." Получава Учителят водата и вика Верка. Казва: „Ще кажеш на баща си, че аз само от него приемам вода." А той го домързяло да чака и я донапълнил с обикновена вода. Разбрал, че голяма грешка, повече на никого не даваше. Той си пращаше водата, докато Учителят беше. Едната дамаджана отива, другата се връща. Две дамаджани така пътуваха постоянно. Та така. В.К.: Сега миналия път вие ми разказахте за онази хубава опитност с носенето на вода. Сега ето аз намерих тука една снимка от онези години. Надка: 1929 година или 1930 година беше това. На Рила. Учителят беше там и братя, ето Жорж, Георги Радев, ето го и Учителят, каза им с пръст да повдигнат камъка. Но дали го повдигнаха, дали не? В.К.: Нали това е някакъв камък, на който впоследствие слагат стрелката север - юг, слагат, да. Надка: Те впоследствие слагат. Много години ме нямаше. В.К.: Слагат една стрелка север-юг. Надка: Може, но там бях, когато Учителят говореше за този камък на приятели. Този единият е Борис. В.К.: Какво точно е говорил? Надка: Каза, че тука този камък, който седи, да се съберат, да се съсредоточат, с пръст да повдигнат камъка, моля ти се, силата си да опитат с него. А той беше скала-камък. Този заслон го нямаше, когато аз бях там.