13. МИСТИЧНАТА ВРЪЗКА

В.К.: Казаха ми един случай пак свързан с брат Георги Куртев. По онези години някой, но не мога да си спомня кои, нали, в къщата, на градината ли бил и по едно време се похлопва и идва някой, виждат го и искал да го приемат. Но пазачът на градината не го приема и той минава и си заминава. Надка: Кой, баща ми ли? В.К.: Не, не, не. Друг някой идва. Надка: Някъде отива, че не го приемат. В.К.: Не го приемат и после се установява, че идва някакво същество от друго място. Учителят му обяснил, а брат Куртев казал: „Да, те ще дойдат, ще ни тропат, но ние не сме готови да ги посрещнем." Въпросът е, че не мога да си спомня по-подробно. Надка: Знам само един много хубав случай. Тази баба Петра, дето ти казах - хляба и яденето носи, когато се строи градината, имаше син, който стана ръководител на Братството, но като е бил 12-годишен, майка му се е пробудила, значи той след туй влиза в Братството -той от мене е много по-голям - майка му го взема за ръка, води го у нас, в Айтос и казва: „Брат Георги, благослови детето ми, нека и то да възприеме това дело, да служи на Бога." И минават години, брат Иванчо наистина възприе идеите, стана ръководител. И един зимен ден, разболява се вече той, брат Иванчо, идва един ден, виелица снежна. Брат Иван толкова болен, че цялото събрание там, колкото са в селото, всички на колене, пък в тях ставаше събранието. Две стаи имаха и още една - той. В едната той лежи болен, в другата всички се молят за него. тати не знае, че е болен. По вътрешен път, той по интуитивен път възприемаше много неща. Пък и не казваше, виждаше ли, не виждаше ли, той такива неща не ги споделяше. И казва на мама - пък виелица, пък колкото отиваш нататък, към градината нагоре, много по-лошо време: „Дай ми - казва - малко хляб и сирене. На път като се тръгва зимно време, без хляб не се тръгва." Облича се и слага каскета и мама му вързала едно шалче даже на врата. Казала: „Георге, къде отиваш, бе, ти, като че ли деца нямаш, не помисляш." Той казал: „Моля ти се, не се бъркай, аз отивам в името на Бога някъде." И казали, не мога да си спомня. И отива. И тъкмо жената на Иванчо излиза от стаята му и влиза в събранието, а тати тя не го забелязала. Влиза при него и слага чевиите - слагаха на вратите си тъй в селата. Слага той чевийката и остава при Иванчо. Там какво е направил, какво станало, бати Иванчо идва в себе си и почувствал една голяма лекота, и казал: „Бай Георге, ти какво направи, аз оздравях." - „Чувстваш ли се добре, хайде сега да влезем в събранието." И го хваща за ръка и отварят вратата и влизат в събранието. Така беше, със силна духовна мистична ръка беше. Имаше много хубави качества.