6. ЧЕШМАТА В СЕЛО ТОПОЛИЦА

В.К.: Разкажете ни как се строи чешмата в село Тополица? Имам снимки хубави за нея. Нарочно ви давам. Аз следващия път ще ви донеса още снимки от чешмата да видите. Надка: А, кога ще се видим следващия път? В. К.: Ние ще донесем, да кажем, утре снимките, ще ги донесем. Надка: Това е чешмата, която още е запазена, Ето чучурите, ето това, но не е много хубава снимката на чешмата, не е ясна. В.К.: Тя понеже е репродукция. Надка: Тука перат нещо, чистят ли, сестрата Еленка - на брат Димо дъщеря му - много мили хора, и още една сестра, двете са. Ей това е чешмата там, много хубава. В.К.: Как се строи тази чешма? Ето още една снимка. Надка: Чакай малко. Извинявам се. Тука е много хубава. Тука братята от Тополица там, пак отиват, мият, чистят, туй са все братя и сестри. Тука тези сестри, това са все от селото. Отишли там нещо да перат. И тази е хубава снимка. А, много е хубава. В.К.: Аз имам още няколко снимки в един такъв аспект. Да. Сега искам да ми разкажете как стана, че започна да се строи тази чешма, каква беше идеята, подтикът и т.н. Надка: Ами как да ти кажа, брат. Тя е много стара работа. Аз бях младо момиче, 1 7-годишна бях още ли, 16-годишна ли бях, даже се бях разболяла и баща ми с Учителя е говорил, може би там, за тази чешма. Този голям дъб, който се вижда, някъде трябва да има дъб. В.К.: Да, на другата снимка може би да. Надка: На тази снимка. Да, ето тука е дъбът, но той, голям дъб и това наоколо било е блато и голям извор, блика, разлива се водата, А братята, те бяха много идейни, приятелите в Тополица, много идейни, аз знам тати казваше: „Вие сте ми дясната ръка", защото каквито идеи имаше, да се направи нещо из Братството, те го правеха. Той отива в Тополица. Там сто души бяха. Почти цялото село. Баща ми винаги ходеше в селото - болни ли са, те всички го търсеха. Бай Георге, те го познаваха наоколо из селата и ходеше, и слагаше инжекции, и една стотинка не им вземаше. Постепенно, постепенно селото се събуди по този начин и всички много народ станаха. Имаха къщата на брат Димо, който беше ръководител, стара къща. На Никулден съм отивала там и пълно с народ, празнуваха 19 декември, Никулден и понеже там така се събираха с ентусиазъм голям, решили този извор да не го оставят така, ами да се направи една чешма. Дават някаква идея - техни желания и тати отива в София и говори с Учителя, като му описва там каква е обстановката, там големия дъб, това, че се разлива един чуден извор. Казва: „Братята искат да направят една чешма."Тогава Бертоли, заедно с Учителя и баща ми там говорили, като скулптор да се направи нещо, като образец и Учителят дава своето благословение. Тогава отиват брат Борис да ръководи строежа. Баща ми, заедно с него, а този, Димитър Вълчев, имаха двуетажна къща - две стаи - едната за Борис и за баща ми. Почва се строежът, обаждат се на кмета в селото, той беше от Айтос, един много добър кмет. Цялото село взема участие вече, като се научават, просто се радват. Брат Бертоли от време на време е отивал, тати и брат Борис са били там непрекъснато. Тати не се е върнал не знам колко месеца, докато не се свърши чешмата. Мама отиваше, и така. И почва се чешмата, и вече идва нейният край. Пясъци, цименти, всичко, каквото трябва, доставя там кметството, Улесняват ги, защото виждат една сериозна идея и една голяма работа. И почват там, този брат Борис там ръководи, тати и той си взема своята насока като ръководител и идва време вече почват да носят от селото баници, вързани в техни месали, носят тавите и носят на работниците там на чешмата баници, хлябове топли, ястия, нашите там готвят, но те от селото вече жените и те принасят, И идва време, свършва се чешмата благополучно със зодиаците, с всичко и тържество правят вече. Цялото село отива. Отиват със своята гайда и даул, Борис и баща ми седят там. Отиват хората от селото, носят разни ризи, разни кърпи, пешкири на чешмата, там за работниците, които са били и свиват едно хоро. А пък тогава цялото село носи баници. Там се направила голямата трапеза.

В миналото минава един управител, минава през Соколица и вижда тази чешма и се учудва че е построено такова нещо. Ама тя беше много красива, много хубава. Сега я промениха. Извадиха зодиаците, това, онова, някои грешки на селото от безотговорни хора. И този окръжен управител минава край чешмата и се учудва, и отива в едно село Баирникьой се казва - по селата там и имаше един наш брат. само едно-две български семейства, другите турци. Отиват те по служба, но отиват и в българската къща. там се случва наш човек. Простичък, пък така хубаво ги посрещнал. И майката, стара жена, пък скопосна, така хубаво ги посрещнали, нахранили ги. Той казал: „Абе в Тополица кой е организаторът на тази чешма в това село? Как можа да направи това нещо?" - „Ами има един бай Георги-фелдшера от Айтос. Той е ръководител на Братството." И този окръжен управител се среща с тати, среща се и с кмета, който е в Тополица и тати им разправя така Свещено нещо. И когато се развали чешмата по нареждане на кака Стойка, духовете я накараха, че развалиха чешмата, развалиха зодиаците. В.К.: Ама как по нареждане на кака Стойка? Надка: Ама тя по свои вътрешни проникновения е казала: „Сега, когато един човек износва една дреха, сменя я. И сега толкова години стоят тези зодиаци, сега да направим нещо още по-хубаво." И така някои се съгласяват, почват и развалиха я веднага, то в сегашно време е това. Но веднага този, който е председател на Бургас, те са минавали там много пъти, виждали тази хубава работа, изработена чешма и викат кмета на селото от новите хора. а той си уши костюм при Добри, познава се и дойде и казва: „Бай Добри, ходим в Бургас на съвещание в съветите, търсят ни в окръжния съвет. Така ме драха, така ми се караха, как аз разреших да се развали тази хубава чешма." След туй отиват, обръщат се към Бургас да им дадат право да ремонтират чешмата. Не, и до днес стои така чешмата. В.К.: Хубавото нещо да го развалят. Надка: Много хубаво беше.

Брат Нейчо Паскалев се оплакал на тати. те бяха приятели - наш брат, началник на пощата в Бургас, казал: „Абе, брат Георге, не мога да спя, не знам какво ми е, не знам що ми е." - „Нейчо, я иди два-три дни в Тополица на Димо на гости, на брата ръководител. И сутрин рано отивай и пий по няколко глътки вода от тази чешма и си прави там молитва." И той отишъл, и поседял, и като се връща, идва, защото бяха големи приятели с тати и казва: „Как да ти благодаря? Сега вече съм спокоен." И въобще разтоварен от състоянието си, в което е бил. И други сестри са ходили болни, така с вяра отиваха, пият водичка и като отидеш аслъ, не знам какви влияния имаше там, наистина и аз съм изпитала нещо, и много други наши хора. В.К.: Когато строиха чешмата, имаше ли противодействие отначало? Надка: От никого, абсолютно. В.К.: Така. Аз съм чувал някои други неща. Надка: Той, брат Борис може да ти е разправял.