Един индус журналист посети България и дойде на Изгрева. Той прекара тук почти една година от 1943-1944 г. като гост на Братството. Той беше закъсал, нямаше пари и ние го хранихме и се грижехме за него. Той е идвал много често у дома. Радвахме се, че му услужваме в бедата. А той бе наистина щастлив, че можа да се срещне с Учителя и с Братството. Ще го видите на много снимки с Учителя както на Изгрева така и в Мърчаево. После той си замина и след това беше писал писмо на някого от братята и ние разбрахме, че е станал министър на просветата в Индия през 1958 г. Той се казваше Рай Бехари Матур.
Много приятели си направиха снимки с него за спомен. Не щеш ли една такава снимка попада в една доносничка на властта. Имаше такива в нашите среди. Извикват сестрата заснетата снимката с индус в милицията и започват разпит. Обвиняват я, че има връзка с чужденци и че е шпионка на англичаните, понеже Индия преди това беше английска колония. А точно в това време властите издирваха и съдеха хора, които имат връзки с чужбина, обявяваха ги за шпиони. Що молитви, що плач е изплакала сестрата. Накрая семейството й намират още няколко снимки на които индуса се е заснел с други лица, включително и с Учителя и ги носят в милицията. Тогава следствието разбира, че това е един донос и я освобождава, но я предупреждава да внимава в картинката, защото я има на снимката. Това е един израз, което значи да си опичаш акъла, защото да не ти го опичат други. А всеки знае, че опичането става на огън.
Тази сестра, която се пече на този огън бе Драга Михайлова.
