358. ПЪРВОТО ПРОЛЕТНО ЦВЕТЕ

Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говори много неща, отишла в София и оттам на Изгрева. Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: „Шарлатанин!"

„Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. „Аз уча хората как да живеят. Какво съм виновен аз, че те не ме разбират? Вината ми е, че аз съм първото цвете на духовната пролет на човечеството."