349. ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЕДИН КАСАПИН

Когато бяхме войници, един млад войник ми разказа следното за един касапин от тяхното село:

След като касапинът боледувал дълго и мъчително, вече дошло до умиране, а не можел да умре, като издавал разни звуци, ту ревяп като вол, ту грухтял като свиня, блеел като овца или като яре. Сякаш всички животни, които е клал, се обаждали на своя език. За да може да умре, една стара жена посъветвала близките му да вземат кървав касапски нож, да го умият и да дадат на касапина да пие от тази вода. След като пил от тази вода, се освободил.

Много са случаите, чрез които разумната природа ни говори, нищо не се забравя от онова, което човек прави. Всичко се плаща.

Разказал: Борис Бюров.