343. ЗАЯВЛЕНИЕ ДО ГОСПОДА

Това беше около 1951 година, когато братчето ми, Михаил, пожела да се ожени, да има свой дом и семейство. Казах му, че този въпрос е много важен и трябва да се отнесем до най-главното място. И така направихме. Заключихме се в стаята си и се помолихме като на баща, като на най-близък, като му казахме нашето желание: „Господи, ако това е предвидено в твоя план, нека да бъде."

И наистина, не се минаха две-три седмици от деня, в който се помолихме, поканиха ни в едно семейство в Айтос, където бе намерила убежище една мома, която домашните й искали да оженят не по волята й за човек, когато не обичала. Дома, в който ни канеха, имаше радост, защото нашият близък си бе намерил другарка и ние отивахме да им поднесем нашите благопожелания и скромен подарък.

Посрещна ни момата, без да я знаем и познаваме. По случай втората сватба на домакините изпяхме им една от нашите песни. Там имаше един студент, и той пожела една песен. Изпяхме му. Сега и момата гостенка, и тя пожела песен. На всеки изпяхме по една песен. Гостенката много харесала както песните, така и нас, певците, което споделила с хазяйката. Тя й казала, че и двамата сме ергени, нотя да гледа по-малкия. „Но тук има една пречка, че те не ядат месо, пояснила хазяйката". - „Какво като не ядат! Щом те могат да живеят без месо, то и аз ще мога. Както те ядат, това ще ям и аз." И тъй, те се харесаха и задомиха. И всички живеем заедно във взаимна любов и разбирателство. Нашето заявление даде резултат.

Разказал: Димитър Звездински.

28 септември 1966 г. - Братската градина.